Едва сега осъзнавам какво чух току-що.
Вие. Не ние.
— Сега самолетът е под наш контрол. — Жената е над шейсет години. Прилича на учителка, социална работничка или медицинска сестра, но не и на терористка. Тя вдига ръка, когато един мъж — два реда по-назад — тръгва към нея. — Разполагаме с оръжия и няма да се поколебаем да ги използваме.
Мъжът бавно сяда на едно празно място.
— Аз съм Мисури — представя се тя. — Не съм сама. — Оглежда се в кабината. Ние, останалите, правим същото. Погледът ми се спира на всеки един пасажер. На Джейсън Поук, на семейство Талбът, на Финли и майка му. На лейди Бароу. На нервния тип. На дребната блондинка, която се разплака, когато излетяхме.
— Моите приятели и съюзници се намират сред вас — обяснява Мисури и на устните ѝ се появява лека усмивка. — Опитате ли нещо, веднага ще разберем.
Пулсът ми се ускорява. Смятах, че похитителят е само един — мъжът с лицето с остри черти, който в момента е поел управлението на самолета, но се оказа, че са повече. Не знаем колко. Не знаем къде седят.
Не можем да се доверим на никого.
Двайсет и осем
Пасажер 1G
Предпочитам да работя без чужда помощ, това ми е правило. Така рискът (някой да се изпусне или да ме предаде) е по-малък и се избягват безкрайните дискусии, при които се говори много, но не се действа.
Някои задачи обаче са прекалено големи за сам човек.
През годините се озовах в положение да ръководя група климатични активисти, към която се присъединих след като получих просветление. Тя разполага с енергията и силата на политическо движение, но без йерархията и ограничителната конституция и въпреки че сме малко, браним пламенно планетата. Внимателно подбирах новите членове — не исках несериозни хора, отцепници и вълци единаци. Исках екипни играчи. Последователи, а не лидери.
Бавно създавах стадото си.
Медиите несправедливо лепват етикети на природозащитниците. Представят ни с расти, с бради, с боси крака и с мръсни ръце. Казват, че живеем на помощи в гората и прегръщаме дърветата. Подиграват ни се и по този начин елегантно влияят на обществото, което също си прави шеги с нас. Ако природозащитниците са шега, то тогава екологията също е такава.
Сред членовете ни има представители на всички прослойки.
Една от първите, които вербувах, беше домакиня. Тогава бях администратор на група във фейсбук, която се казваше „Домашни хитрини“. Съдържанието ѝ отдавна се пренасочи към призиви за избягване на употребата на пластмасови изделия. Започнах да качвам и повече снимки на животни, за да видя каква е нагласата към тях. Скоро смятам да променя името на групата на „Действия за климата“ и да я слея с основната. По този начин ще изградя общество от повече от сто хиляди души по целия свят.
Гласовете ни не се чуват, когато сме сами, но заедно можем да вдигнем много шум.
Една жена публикува плачещ емотикон под снимката на гладуваща бяла мечка.
„Осем месеца без пластмаса — написа тя. — Честно казано, не ми е лесно, но това ми напомни защо го правя!“
Появиха се още коментари под нейния.
„Добра работа — продължавай в същия дух!“
„Благодаря ти:) Съпругът ми обаче ненавижда органичното фолио, с което му опаковам сандвичите — някакви съвети за алтернативи?“
„Обикновено фолио?“
„Естествено! Уф, такава съм идиотка!“
Тя споменаваше често съпруга си, който, очевидно, обичаше нещата да се правят по точно определен начин. Това не изключваше нея.
„Тази сутрин пробвах твърд шампоан — беше голямо предизвикателство, хаха!!!“
Публикациите ѝ рядко се открояваха — в групата пишеха три хиляди от членовете ѝ и темите бяха най-различни, — но когато четеш внимателно като мен, започваш да виждаш много по-ясно картината.
„Някой да знае как да махна мазно от вратовръзка? Моля????“
„Има ли проблем да заменя маслото с нискокалоричен спрей?“
На профилната снимка беше красива блондинка с тънка талия. Прегледах снимките ѝ отпреди години и ми се стори, че се е смалила, засенчена от мъжа до нея, който навсякъде я беше прегърнал собственически.
Писах ѝ.
— Здрасти! Благодаря ти, че допринасяш за „Домашни хитрини“! Просто исках да ти кажа, че наистина оценявам публикациите и коментарите ти.
Жената веднага ми отговори.
— Супер, благодаря! Групата е много приятна — не знам какво щях да правя без нея!
— Махна ли мазното от вратовръзката?
— Не.