Министър-председателят продължава:
— Операторите от индонезийския контрол на въздушния трафик са идентифицирали отвлечения самолет и са получили разрешение за военна намеса. В момента се опитваме да разберем какво се е случило, след като полет 79 е прекъснал комуникациите.
След като умело избегна темата за това кой е виновен, той млъква за миг, за да придаде тежест на следващите си думи.
— Не се заблуждавайте. — Нова пауза. — Това е терористичен акт.
Да. Не гласувах за министър-председателя, нито за неговата партия, но не може да му се отрече, че нарича нещата с истинските им имена. Тези хора не са активисти, природозащитници или смешни хипита, които спират трафика с танци под дъжда. Тези хора са терористи.
— Няма да преговаряме с терористи.
Какво? Не! Не, не, не, не…
— Екологичните проблеми са основна част от стратегията на моята партия и работим с авиационния сектор, за да постигнем по-ниски въглеродни емисии…
Не чувам останалото. Главата ми започва да бучи. Пред очите ми е единствено Мина. Това са думите на човек, който която няма да изгуби, защото никой от любимите му хора не е заложник на отвлечен самолет. Това е човек, който мисли единствено за политическата си кариера и за печеленето на точки и гласове в предстоящите избори.
Няма да се предадем.
Какво ѝ остава на Мина?
Трийсет и пет
Пасажер 1G
Беше ми приятно да наблюдавам как пасажерите се обръщат един срещу друг. Как любезността им бързо се свличаше и първичните им инстинкти и предразсъдъци поемаха контрола…
Асоциацията с ислямския тероризъм беше естествена. Той представляваше интересна тема за мен и знаех много за отдадеността, търпението и методологията в него. Терористичната атака през 2008 година е в резултат на почти цяла година подготовка и планиране. Разликите между действията на джихадистите и нашите обаче са големи. Те са мотивирани от вярата си, а ние от науката. Фактите са неоспорими, независимо дали човек иска да ги чуе.
Пасажерите в бизнес класа утихнаха, когато видяха докъде ме принудиха да стигна. Не планирах да убивам Кармел, но смъртта ѝ подсили позициите ни и подозирах, че нещата ще са много по-лесни от сега нататък. Възползвах се от възможността да посетя кабината на икономична класа, докато екипажът беше зает с носенето на вода. Влязох в салона и забелязах раздвижване зад бара. Приближих се.
— Кой е там?
Някакъв мъж се изправи бавно. Вдигнатите му ръце трепереха толкова силно, че създаваха впечатлението, че танцува.
— Как се казваш?
— Х-Хасан.
— Мърдай!
Мъжът веднага се подчини, мина под бара и прибяга — като едва не се претрепа по пътя — няколкото крачки до икономична класа, където Нигер бе застанал на пост на лявата пътека.
— Заведи го при останалите от екипажа.
Нигер кимна едва, отдръпна се, когато Хасан мина покрай него, и го блъсна в гърба, за да продължи по пътеката. Няколко души от екипажа издърпаха злощастния барман на пода в задната част на самолета, до входа на кухнята. Нигер ги беше накарал да седнат на пътеката, където можеше да ги наблюдава. Впечатлих се от инициативата му. Животът на улицата го беше направил по-силен от другите, по-твърд дори, което означаваше, че не може лесно да бъде уплашен. Когато се запознахме по време на протест за глобалното затопляне, той мажеше вазелин по предното стъкло на полицейски ван, паркиран в една малка странична улица, докато полицаите се опитваха да осуетят една напълно законна демонстрация. Погледите ни се срещнаха точно когато слизаше от предния му капак. Носеше балаклава, а аз плетена шапка и шал на устата, така че не му беше много лесно да разчете какво си мислех.
— Шибани прасета — казах аз, вероятно за първи път в живота си.
Той кимна одобрително.
— Видях още един ван на Бридж Стрийт.
— Води ме — отвърнах.
Нигер се ухили и ми подхвърли вазелина. Безстрашен и умен. Трябваше да намеря слабото му място. Хванах тубичката и двамата побягнахме, обединени срещу общия враг. До края на деня вече имах нов служител (не че го съзнаваше в онзи момент), а той си намери дом, след като се обадих на няколко души, които ми дължаха услуги. Нигер така и не разбра, че участието му в организацията ни се дължи на онази случайна среща — не знаеше, че вече познава човека, с когото си чати онлайн, — но така ме устройваше. Аз познавах всички, а мен никой не ме познаваше.