Журналистът поглежда Ческа.
— Почувствах се… безполезен. Нали се сещате? Не, не просто безполезен. Почувствах, че животът ми няма смисъл.
Алис отново е насочила вниманието си в телефона, отегчена от историята на Дерек.
— Въпреки всичко реших да се кача на този самолет и да отида на гости на брат ми в Сидни, след което да се заключа в някоя хотелска стая с всичките хапчета и алкохол, които мога да намеря, и да сложа край на живота си. Честно казано, нямах търпение да го направя.
— А сега… — Не довършвам, но той кима с горчива усмивка.
— Иронично е, нали? Предполагам, че човек променя решението си, когато наистина се изправи пред лицето на смъртта. Идеята вече не ми се струва толкова привлекателна.
— За никого от нас не е такава — отвръщам мрачно аз. Ставам, поглеждам Ганг и Замбези, и заговарям силно, за да се уверя, че ме чуват: — Не знаехте, нали? Не знаехте, че тя е планирала това.
Ганг поглежда през рамо към пилотската кабина, а после към Нигер, който вдига ръце, за да попречи на един пасажер, станал от мястото си и тръгнал по пътеката. Все още си върши работата, въпреки развоя на събитията. Били са радикализирани — при това толкова ефективно, че дори сега продължават да се подчиняват на нарежданията на Мисури.
Пол Талбът оставя бебето Лаклан в ръцете на съпругата си и ѝ прави знак да отиде на свободното място, но преди да е помръднала, Джейсън Поук се намества на него, слага си предпазния колан и се отпуска.
— Трябва да направим нещо — предлагам аз по-скоро на себе си, отколкото на останалите.
— Какво? — Един пасажер на предния ред изкрещява въпроса си към мен с изкривена от страх уста. — Нищо не можем да направим!
Ганг отстъпва крачка назад, след което прави една напред. Не знае какво да прави и къде да ходи, когато лидерката им я няма. Това е шансът ни. Обръщам се към Ческа и останалите.
— Трябва да влезем в пилотската кабина.
— Ами експлозивите… — започва Роуън. — В мига в който се доближим, тя ще… — Той стиска юмруци и ги отваря рязко, за да наподоби експлозия.
— Ако не го направим — отговаря Дерек, — тя ще ни разбие в Операта на Сидни.
Бременната жена ни слуша.
— Във всички случаи сме прецакани.
— Ако тя задейства бомбата сега… — преглъщам, защото ми е трудно да изрека на глас онова, което си мисля —… ще загинем само ние. Самолетът ще падне и да, може да има жертви на земята, но може и да няма. Ако позволим това да се случи обаче, знаем, че много хора ще умрат.
— Права е. — Ческа се изправя. — Хиляди невинни отиват в операта в този момент. Не можем просто да…
— Не мислите ли за невинните хора на този полет? — разнася се един глас от другия край на кабината. Надигат се одобрителни възгласи и гневни подмятания. Роуън ме поглежда и две бръчки се задълбочават под очите му.
— Смяташ, че трябва да се откажем — констатирам аз.
Той затваря очи за секунда, сякаш търси сила някъде дълбоко в себе си. Когато ги отваря са потъмнели от отчаяние.
— Не. Мисля, че вече изгубихме.
Една жена с розов потник става в другия край на кабината, все едно ще предлага мястото си на някого. Подготвям се за още викове, крясъци и спорове, но се успокоявам, когато осъзнавам коя е — това е лекарката, която се отзова на призива ни за помощ. Тя слага ръце на облегалката на седалката пред нея, подобно на проповедник на амвон. Чудя се какво ли е чувството да си неспособен да спасиш нечий живот. Дали тази случка ще я преследва, или вече е видяла достатъчно смърт, за да е свикнала?
— Само приказки! — Лекарката се намръщва раздразнено и всички в кабината утихват. Спомням си колко неохотно разговаря с мен и как се изчервих, когато ѝ се извиних, че я безпокоя. — Да щурмуваме ли пилотската кабина, или да останем тук… — Тя говори с писклив глас, като имитира заговора ни. Обзема ме безпокойство. — Просто го направете. Тя така или иначе ще ни разбие.
— Лесно ти е да го кажеш — провиква се Джейми Крофърд. — Не видя жилетката ѝ — натъпкана е с експлозиви.
Лекарката отпуска глава назад и избухва в смях. Звучи като маниачка и бавно осъзнавам истината. Присъствието на лекар на самолета ми вдъхна увереност. Помислих си, че тя ще ни помогне да спасим хора, че ще превърже ранените и ще направи всичко по силите си за умиращите.
— Знаете ли колко е трудно да се пренесат експлозиви на самолет? — продължава тази жена.