— Дори в болницата да разполагат с данни за кръвната й група, ще искат да направят свое изследване, освен ако състоянието й не е критично. Преливане на кръв от неподходяща група може да е фатално.
— Положението й не е ли критично? Господи, Алфредо, задната седалка беше като залята с кръв.
— Според мен поне, не всичката беше нейна — отвърна Мунц. — А ти знаеш колко силно кървят раните по главата.
„Знам, разбира се, нали съм войник. Значи започни незабавно да мислиш като войник, Чарли!
Всичко това, без съмнение, се случи по моя вина, но стореното-сторено.
Прецени щетите и реши какви действия да предприемеш!“
Кастило се постара да овладее гласа си.
— Не ми каза къде е уцелена.
Мунц докосна с пръст дясната буза, малко над устата.
— Има рани и по тялото, по бедрата и отстрани. Само това успях да видя.
— Три рани от… С какви куршуми са стреляли?
— Не знам. Имаше пръснати деветмилиметрови гилзи.
— Може да извадим късмет и да не е от „Мадсън“ четирийсет и пети калибър.
— Според мен не е бил „АСР“ четирийсет и пети — отвърна Мунц, без да каже и дума, когато разбра, че Кастило познава бразилския модел. — Може дори да извадим още по-голям късмет.
— Как така?
— Не видях изходна рана на лицето. Което означава, че куршумите може и да са отскочили.
— Какво?
— Отскачащи куршуми.
— Да не би да искаш да кажеш рикоширали?
— Именно. Чудесните стъкла на бронираното беемве, предназначено да държи куршумите навън, може, за съжаление, в този случай, да са ги задържали вътре.
— Господи, това дори не ми мина през ума.
— Ще разберем, когато отидем в болницата.
„Има и още нещо, което не ми е минавало през ума!“
Извади мобилния и натисна едно от копчетата за автоматично набиране.
Алекс Дарби се обади на второто позвъняване.
— Дарби.
— Кастило се обажда. Имало е засада. Моята кола, на кръговото на Санта Фе в „Сан Исидро“. Сержант Маркъм е мъртъв, Бети Шнайдер я откарват с хеликоптер към Немската болница.
— Ти добре ли си, Чарли?
— Не знам дали може да се каже „добре“, но не бях в колата. Наливах се с вино в един бар.
— Къде си сега?
— В автомобила на полковник Мунц, на Северния изход от магистралата, на път към болницата.
— Значи аржентинците знаят.
— Те ми съобщиха… на мен, човека, който би трябвало да е в течение на всичко.
— Чарли, не можеш да се виниш, че не си бил в колата.
— А според теб те кого са се опитвали да очистят? Мен или жената от Тайните служби и шофьора пехотинец?
— До десет минути ще изпратя хора в болницата. Не мърдай оттам, докато не пристигнат.
— Ако имаш свободни хора, по-добре ги прати в дома на Мастърсън. В никакъв случай да не съобщават на госпожа Мастърсън какво се е случило.
— Чарли, и по радиото, и по телевизията, и в пресата ще съобщят какво се е случило.
— Тогава не й позволявайте да гледа телевизия и да слуша радио. Искам да го чуе от посланика. Щом приключим разговора, ще му позвъня.
— Добре, Чарли. Има ли нещо друго?
— Намери Тони Сантини й го помоли да даде на Джак Бритън нещо по-яко от „Глок“, след това му осигурете автомобил и го пратете в болницата.
— Дадено.
— Ще се чуем пак, Алекс — заяви Кастило, прекъсна връзката и натисна копчето за автоматично набиране на посланик Силвио. След това побърза да прекъсне и се обърна към Мунц.
— Алфредо. Тялото на сержант Маркъм. Какво ще стане с него?
— Когато моите хора завършат огледа, ще го откарат за аутопсия в Немската болница.
— Аутопсията необходима ли е? Знаем от какво е загинал. „Поне един изстрел в главата, причинил необратима мозъчна травма.“
— Куршумите от тялото му ще ни бъдат необходими като доказателство, когато заловим престъпниците и ги изправим пред съда — заяви спокойно Мунц.
— Да, сигурно — отвърна Кастило и отново натисна копчето за автоматично набиране, за да се обади на посланик Силвио.
— Това ли е, Чарли? — попита Силвио. — Ще отида в „Сан Исидро“, ще попитам госпожа Мастърсън как да постъпи с церемонията утре, и ще ти се обадя да ти кажа.
— Има още нещо, господине. Бих искал…
— Позволи ми да те прекъсна — започна посланикът. — Извинявай. Как искаш да съобщим във Вашингтон? Сам ли ще се обадиш? Очевидно трябва да позвъня в Държавния департамент. Искаш ли да се видим в посолството, след като разговарям с госпожа Мастърсън?
— Ще позвъня във Вашингтон веднага щом мога, и ще докладвам какво се е случило…
— Нали от посолството?
— От този телефон.
— От необезопасена линия ли?
— Ако държат да говорим по обезопасена, ще им съобщя, че ще бъда в посолството веднага щом успея. Това ще стане, след като науча какво е състоянието на Бети Шнайдер.