— Ще го преживея, Чарли — отвърна госпожа Мери-Елън Кенсингтън. — Ами ти? Ти добре ли си? Здрав ли си?
— Седя до човека, който ръководи ДРУ. В Аржентина няма по-безопасно място от това.
— Нали ще позвъниш, когато разбереш нещо повече за Бети? — попита госпожа Кенсингтън.
— Да. Трябва да затварям. Почти пристигнахме до болницата.
— Пази си гърба, приятел — предупреди го майор Х. Ричард Милър.
Кастило прекъсна и пъхна телефона в джоба си, а след това погледна Мунц.
— Може ли да предложа, Карл, преди да влезем в болницата, да извадиш пълнителя от пистолета?
— Господи, съвсем забравих. Ти как се сети?
— Видях пистолета, докато бяхме на кръговото — обясни Мунц.
„Докато съм гледал през прозореца на беемвето.“
Кастило извади „Беретата“, измъкна пълнителя, извади патрона от цевта и върна пълнителя на място.
(ДВЕ)
Немска болница
„Авенида Пуейредон“
Буенос Айрес, Аржентина
19:20, 24 юли 2005
Кастило пристигна в интензивното на болницата тъкмо когато вкарваха специален агент Шнайдер в едно от отделенията. Около носилката имаше толкова много лекари и сестри, че Кастило почти не успя да я види.
Един от лекарите буташе нещо като закачалка на колелца. От нея висяха три пластмасови торбички с тръби, които минаваха под сините чаршафи. В една от тях имаше човешка кръв.
Чарли само можеше да гадае какво има в другите две.
Бети бе омотана в бледосини чаршафи. Бяха чисти, колосани, ала попили кръв под корема и отстрани. Главата й бе омотана в бинтове, също попили кръв. Очите й бяха отворени, но реакция не се забелязваше, докато персоналът тласкаше количката към асансьорите. Той измести една от сестрите, за да я погледне отблизо.
— Не виждам реакция — обади се той.
— Не говори английски — обясни един от мъжете в зелена хирургическа престилка.
Чарли повтори въпроса на испански.
— В момента е под упойка — отвърна мъжът.
Стигнаха до асансьора. Натиснаха едно от копчетата и след миг вратата се отвори.
— Сега ще откараме пациентката в операционната — продължи хирургът. — Вие не можете да дойдете с нас.
Чарли се канеше да заяви: „Майната им на забраните!“, но в същия момент Мунц го стисна за рамото.
— Шефът на хирургическия екип ще обясни какво става, Карл — спря го тихо Мунц. — Просто не можеш да влезеш с нея в операционната.
Завеждащият хирургичното приличаше на Дядо Коледа без брада. Огромното му шкембе бе напънало копчетата на бялата найлонова престилка. На малка табелка бе написано името му: „Д-р Хосе П. Ромин“.
На едната стена в кабинета му имаше табло за разглеждане на рентгенови снимки, на което бяха подредени толкова много, че някои се припокриваха.
— Съжалявам, мой английски недобър — извини се доктор Ромин, докато стискаше ръката на Кастило.
— Господин Кастило говори немски — намеси се Мунц на немски.
— Значи ще бъде лесно. — Ромин също премина на немски. — Завърших в Германия. Първо във „Филипс“, после в Марбург, накрая в Хайделберг.
— Познавам тези школи — отвърна Кастило.
„Немските доктори — а съм сигурен, че й бяха осигурени най-добрите — не успяха да оправят майка ми. Дано да се справиш по-добре с Бети, хер доктор Дядо Коледа.
Моля те, Господи, нека да успее!“
— Интересува ни диагнозата ви, хер доктор — започна Мунц.
— Разбира се. — Лекарят се обърна към снимките и взе показалка. — Както виждате, раната в крака е причинила мускулно разкъсване, а ще има и нови поражения, докато се извади куршумът, но можеше да е много по-зле.
„Естествено, онези копелдаци можеха да я гръмнат с двайсетмилиметров.
Господи, ако са искали да очистят мен, а очевидно имат достъп до оръжия, защо просто не са използвали граната? Щом са накарали Роджър да свали прозореца, просто е трябвало да я хвърлят в колата. Можем веднага да забравим разказите за геройски постъпки, но когато някоя граната тупне, малцина са онези, които ще успеят да я метнат обратно.“
Кастило си представи как Роджър Маркъм отчаяно търси граната на пода и я открива миг преди да избухне. Парчета от гранатата ще разкъсат и тапицерията, и метала без особено усилие. И със сигурност ще отскочат от чудесното бронирано стъкло.
Сложната лекция на доктор Ромин за раната в крака на Бети бе илюстрирана с повече от десет рентгенови снимки и отне поне три минути.
Същото стана и с втората част, посветена на куршума под корема, още една сериозна рана, но можело да бъде и по-зле. Рентгеновите снимки показваха, че възпроизводителните й органи не са увредени, освен симпатикова травма…