„Каквото и да означава това.“
… хирургът щял да отстрани куршума и да отговори на всички неясноти по снимката.
— Раната в лицето ще причини най-големи трудности — обясни доктор Ромин и се обърна към снимките на черепа на пациентката и насочи вниманието на слушателите си към областта на долната челюст.
— Както виждате, куршумът е дълбоко заседнал в костта. — Той посочи с показалката три от снимките, представящи мандибулата от различни ъгли. — Това е фрактура и може да се очаква сцепване. Изваждането на куршума ще се окаже трудна работа. Ние не сме специализирани в лицево-челюстна хирургия, затова се опитах да открия добър специалист, но той е на ски в Барилока и през следващите няколко дни няма да бъде на разположение.
„Дано копелето гадно си счупи и двата крака.“
Кастило попита:
— Да не би да се опитвате да ни кажете, че ще оставите куршума в челюстта, докато онзи се върне от Барилока?
— Казва се доктор Кус. А, не. Куршумът трябва да бъде изваден незабавно. Само че възстановителната хирургия — челюстта й ще трябва да бъде стегната неподвижно — е изключително важна и трябва да бъде поверена в ръцете на най-добрия.
„Господи, в момента гледам черепа на Бети.“
Кастило усети как му се завива свят, след това му прилоша.
„Ти какво, да не би да смяташ да припадаш? Или може би да повърнеш на лъскавия под на Дядо Коледа? Не, по дяволите, ще успея да се овладея!“
Той се стегна и се подпря на таблото за снимки.
— Докторе, кога можем да я преместим?
— Моля?
— Кога можем да я прехвърлим в Съединените щати?
— А, разбрах какво имате предвид. — Той се замисли над въпроса и продължи: — Това ще зависи до голяма степен дали ще осигурите кислород, кръв… — в случай че получи неочакван кръвоизлив — по време на полета. Освен това трябва да има с какво да я храните. Само течности. Както вече ви казах, челюстта й, ще бъде неподвижна в продължение на поне две седмици. Ще трябва да я придружават и лекар, и сестра. Това е в случай, че решите да я местите днес, утре или на следващия ден. Ако искате да почакате седемдесет и два часа или деветдесет и шест часа — три-четири дни — докато се почувства малко по-добре, пътуването ще бъде значително по-лесно. Разбира се, и тогава трябва да бъде придружена от медицински персонал.
— Колко време ще бъде в операционната?
— Според мен… — започна доктор Ромин, след това мълча замислен поне двайсет секунди. — Два часа, може би дори малко повече. Трябва да вървя да се измия. Пациентката със сигурност вече е подготвена.
— Вие ли ще оперирате?
— Разбира се. Полковник Мунц ми обясни положението. За мен ще бъде чест.
Доктор Ромин излезе от кабинета, без да каже нищо повече. Измъкна се толкова бързо, че Чарли не бе сигурен, че е чул думите му на благодарност.
— Добре ли си, Карл? — попита Мунц.
Кастило кимна.
— Одеве ми се стори пребледнял.
— Добре съм. Благодаря ти за всичко.
— Да вървим да пием по чаша кафе — предложи Мунц. — И да помислим къде да похапнем нещо.
— Алфредо, не съм гладен.
— Ако хората не се хранят, кръвната им захар спада, особено след като са били подложени на стрес, и припадат — уведоми го Мунц.
Кастило го погледна за момент и разбра, че е прав, затова кимна от благодарност.
— Добре — примири се Кастило и се отправи към вратата. — Да вървим.
— Седни, Карл — нареди Мунц. — Ще накарам да ни донесат нещо.
— Алфредо, наистина ли мислиш, че онези мръсници ще се опитат да ме очистят в кафенето на болницата?
— Тъкмо това е проблемът. След като нямаме никаква представа кои са престъпниците, почти е невъзможно да разберем какви са плановете и възможностите им.
Мунц натисна копче за автоматично набиране на мобилния и нареди някой да слезе до кафенето и да донесе сандвичи, кафе и някакъв сладкиш.
Кастило се настани на стола на доктор Дядо Коледа и загледа куршума, заседнал в челюстта на Бети.
Джак Бритън пристигна тъкмо когато донесоха сандвичите. Носеше автомат „Мадсън“, прехвърлен през рамо.
— Тя е в операционната — каза направо Кастило, без да го чака да попита. Посочи рентгеновите снимки, след това оръжието. — Три рани от същото оръжие.
— Същото? — попита Бритън, неспособен да повярва.
— Да, същото. Ти откъде го взе?
— От Дарби — отвърна Бритън. — Той ме попита дали ще се справя с него и аз излъгах. Никога не съм виждал подобно нещо. Значи са стреляли по Бети с такова чудо.
— Да, с деветмилиметровия модел. Сержант Маркъм е мъртъв.
— Чух — отвърна Бритън. — Какво, по дяволите, става, Чарли?