— И още нещо — не спираше президентът. — Чарли, ти пазиш ли си гърба?
— Да, господине.
— Всъщност исках да попитам кой ти помага да си пазиш гърба.
— Господине, докато разговаряме, бодигардът ми пехотинец охранява вратата към кабинета на посланика.
— Прави каквото ти казва, Чарли. Там при вас застреляха прекалено много хора.
— Добре, господине.
— Ако останалите няма какво друго да кажат, това е всичко.
Никой не се обади.
— Добре. Ще се видим утре по някое време, Чарли. А, да, Чарлс, няма да е зле и ти да дойдеш до Мисисипи с нас.
— Разбира се, господин президент — съгласи се директорът на разузнаването Монтвейл.
(ЧЕТИРИ)
Когато Кастило излезе от кабинета на посланик Силвио, ефрейтор Лестър Брадли от пехотата на САЩ веднага изпъна гръб.
— Двама офицери от Военновъздушните сили искат да ви видят, господине. Помолих ги да изчакат отвън.
— Благодаря ти, ефрейтор — отвърна Кастило и излезе при полковник Джейк Торине и пилота на „Гълфстрийма“, — дори не помнеше някой да го е представил. Двамата бяха седнали на столове, облегнати до стената. И двамата бяха в цивилно облекло, със спортни сака и панталони.
— Тъкмо се канех да ти позвъня — Кастило стисна ръката на Торине.
— Чухме какво се е случило — започна направо Торине. — Как се справя агентът от Тайните служби? Бети, нали?
— Бети е улучена на три места. В момента е в операционната.
— Мило момиче — заяви Торине. — Ще се оправи ли?
— Мили боже, надявам се — възкликна Кастило. — Отивам в Немската болница.
— Някакви промени за утре?
— Не. Госпожа Мастърсън е решила да участва в цирка. Джейк, спомням си, че в „Гълфстийма“ имаше възможност за превоз на ранени.
Торине сви рамене, за да покаже, че не знае, след това се обърна към колегата си.
— Уолтър?
— Да, „С–37“ има конфигурация за спешни случаи.
— Има ли го на вашия самолет, полковник? — попита Чарли.
— Да.
— Ще ми разкажете ли?
— Може ли да попитам защо?
— Да не би това да е секретна информация, Уолтър? — попита саркастично Торине.
— Да, господине, в интерес на истината е секретна. Конфигурацията на цялата Осемдесет и девета президентска авиогрупа е секретна…
— Мили боже! — избухна Торине. — И ти се притесняваш, че Кастило няма нужното ниво на достъп до секретна информация… или… да не би аз да съм причината?
В първия момент Чарли си помисли, че пилотът ще каже точно това. След това го огледа по-внимателно и си помисли: „Този страхлив мърляч, изглежда, е решил в момента, че полковник от флота, изпратен по заповед на президента като пилот на «Глоубмастър», сигурно има съответното ниво на достъп до секретна информация, и тъй като е старши, ако му нареди да даде сведения за конфигурацията, отговорността ще падне на неговите рамене.“
— Има три седалки от лявата страна на кабината, които могат да бъдат поставени в хоризонтално положение — започна мърлячът. — Има матраци и чаршафи — и гумени, и обикновени — до кухнята. В стената до чаршафите има медицинска апаратура. Апарат за кръвно, такива неща. Кислородни маски, които се захранват от централното подаване за самолета.
— Какво си намислил, Чарли? — попита Торине.
Кастило не отговори направо.
— Полковник, ти нали дойде направо от Вашингтон? — попита той. — Следователно можеш да извършиш директен полет от „Хорхе Нюбъри“ за Филаделфия.
— Вие да не би да сте пилот, майор Кастило?
„А-ха! Някой му е пуснал мухата. Струва ми се, че знам кой е този някой. Вече знае, че пред него стои един нищо и никакъв майор. Затова не иска да говори за тайните на «Гълфстрийм».“
— Да, пилот съм — потвърди Кастило.
— Имате ли опит в полети на дълги разстояния?
— Знам със сигурност, че бе на дясната седалка на „727“ от Коста Рика до „Макдил“ и се оправя безпроблемно с радиостанцията и всичко останало — отвърна Торине и се усмихна на Чарли. — Защо са всички тези въпроси, Уолтър?
— Господине, ще е значително по-лесно, ако майорът е запознат с проблемите, свързани с полет на реактивен самолет на такова разстояние.
— А ти можеш ли да си представиш една по-малка птичка да полети оттук до Филаделфия нонстоп? Кажи, Уолтър. Мили боже! — избухна Торине.
— На теория — да. Няма ли да е по-разумно да помислим за презареждане, в случай че разходът на гориво се окаже по-голям от предвиждания?
— При най-лошия сценарий на прекомерен разход, полковник, ще успеете ли да стигнете до Маями?
— Много вероятно. Гаранции обаче никога няма.
— Ами до „Макдил“? — попита Кастило. — За презареждане?
— Много вероятно — отвърна подполковникът, след като се замисли за момент.