— Нека първо ти кажа нещо за Маркъм — започна Бритън.
— Какво за Маркъм?
— Един сержант дойде да те търси — онзи, дето отговаря за смените на пехотинците на пост.
— Знам кой е.
— Докара ковчег за тялото на Маркъм и знаме. В момента са го прибрали в моргата, тук, в болницата, и ще го откарат на „Езейза“ рано утре сутринта. Помоли да ти кажа, ако не те види лично, че Маркъм ще бъде ескортиран от морски пехотинци — двама са на пост пред камерата с тялото — и ще бъде върнат с военен самолет, а не в багажното на „Делта“ или „Американ“.
— Ти ме познаваш, Джак. „Чарли Кастило винаги се грижи за хората си. Не че много го бива, не че някои не ги гръмват, но какво толкова, той не им е мислил злото.“
— Стига глупости, Чарли. Сега ще ти кажа още нещо. Ти не си виновен за случилото се с Маркъм и Бети.
— Джак, знаеш много добре, че трябваше да бъда в колата.
— Стига глупости. Ако беше в колата, щеше да се случи едно от следните неща: или да си в камера в моргата до Маркъм, или в болнично легло също като Бети.
— Може би щях да уцеля някой от мръсниците.
— Хайде още глупости. Знаеш много добре, че говориш глупости. Приеми фактите, Чарли.
— А какви са фактите?
— Не знам как е в Тайните служби, но подозирам, че нещата не са много по-различни, отколкото при ченгетата.
— Нещо не те разбирам, Джак.
— При ченгетата, когато се случи нещо подобно — когато застрелят партньора ти или стане издънка, — не те пускат да припариш до разследването. Ти си емоционално свързан със случая. Страхувам се, че ако продължаваш в този дух и повтаряш пред всеки „Вината е моя“, някой важен ще те чуе и ще те отстранят. А това няма никак да ми хареса.
— Защо не?
— Защото единственият начин един новоизлюпен агент от Тайните служби да бъде допуснат да открие гадовете, които изпозастреляха Мастърсън, Маркъм и едва не видяха сметката на Бети, е ако ти го допуснеш. А на мен много ми се иска да пипнем тези изроди, Чарли.
В първия момент Чарли не успя да каже и дума. След това се овладя.
— Докато тази задача е поверена на мен, Джак, докато имам право на глас, ти ще бъдеш част от разследването.
— Ще продължиш, ако се стегнеш. Първо, не е нужно никой да знае за вас с Бети. Ще успееш ли да накараш полковника от Военновъздушните сили да си държи езика зад зъбите?
— Да.
— Добре. В хотелската ти стая бяхме само четиримата, а Маркъм е мъртъв, така че ако пилотът си държи устата затворена, а ние с теб не се издадем, никой няма да разбере за вас с Бети.
— Не мога да се преструвам, Джак.
— Нали си голяма работа. Ще се преструваш.
Ефрейтор Брадли се върна в коридора.
Кастило докосна рамото на Бритън и влезе в стая 677.
Когато се върна от тоалетната, в стаята се бе изправил едър, добре облечен мъж, с гъсти, грижливо оформени мустаци, скръстил ръце.
Кастило се стресна, но бързо се овладя.
„Ако този тип нямаше работа тук, Бритън не би го оставил.
А каква работа може да има, освен ако на лекарите не са им раздали пистолети?
Следователно е някой от ДРУ. При това високопоставен.“
— Господине? — обърна се към него Кастило.
— Сеньор Кастило?
— Si.
— Аз съм полковник Алехандро Джелини от ДРУ, господин Кастило.
Кастило прекоси стаята и подаде ръка.
— Mucho gusto, mi coronel — поздрави Кастило.
— Току-що се видях с посланик Силвио, сеньор. Предадох му от името на президента искрените ни съболезнования за случилото се с агента от Тайните служби и сержанта пехотинец.
— Много любезно от страна на президента, mi coronel — отвърна Кастило.
— Посланик Силвио ми каза, че вие отговаряте за безопасността на сеньора Мастърсън и децата й, всъщност за всичко.
— Точно така — кимна Чарли.
— Дойдох, за да ви уверя лично, че всички средства, с които разполага ДРУ, ще бъдат използвани за осигуряване безопасността на сеньора Мастърсън и децата й, и, разбира се, на жената агент и вас, докато сте в Аржентина. Давам ви личната си гаранция, че подобно нещо повече няма да се случи.
— Mi coronel, много любезно, но искам да ви уведомя, че полковник Мунц прави всичко по силите си.
— Аз съм новият директор на ДРУ, сеньор, на мястото на полковник Мунц.
— Моля?
— Полковник Мунц бе освободен от длъжност, сеньор. Специална комисия ще разследва неуспешното изпълнение на задълженията му.
„Мама му стара!
Мунц е знаел, че ще се случи нещо подобно. Значи затова беше онова «Сбогом, Чарли», когато си тръгваше.