Тези мръсници са си търсили изкупителна жертва — трябвало е да стоварят вината върху някого; върху когото и да е, стига да не е някой бюрократ — и сега ще разкажат играта на Алфредо.
Мама му стара, гадна работа!“
— Mi coronel, ако комисията призовава свидетели, бих искал да се явя в негова защита.
— Моля да ме извините, сеньор Кастило, това е вътрешен въпрос на Аржентина.
„Май е най-добре да взема да млъкна. Все изтърсвам каквото не трябва.
Мама му стара!“
— Простете, полковник, но отстраняването на полковник Мунц е свързано със случилото се с американци, а аз като американски офицер бях натоварен да отговарям за безопасността им и най-добре мога да преценя дали полковник Мунц е изпълнявал качествено и отговорно задълженията си.
— Повтарям, господин Кастило, но това е вътрешен въпрос на Аржентина.
— Това е тъпо и гадно, mi colonel, можете да ме цитирате.
— Съжалявам, че приемате въпроса по този начин, сеньор — отвърна полковник Джелини. — Ако имате въпроси, хората ми ще се свържат с вас. Пожелавам ви приятна вечер, сеньор.
Той протегна ръка. Кастило остана загледан в него за момент, след това му обърна гръб.
„Това не беше много разумно, Чарли.
Майната му!“
Той чу затварянето на вратата, извади мобилния и натисна едно от копчетата за автоматично набиране. Посланик Силвио отговори на второто позвъняване.
— Силвио.
— Кастило се обажда, господине. Заместникът на полковник Мунц дойде да ми се представи.
— И при мен беше. Питах се дали е разумно да ти го изпращам.
— Не бих казал. Постъпили са гадно с Мунц.
Джак Мастърсън казваше, че му е трябвало много време, докато разбере аржентинците, ала най-накрая е успял. Каквото и да стане, то е грешка на някой друг. В този случай въпросният някой се оказва Мунц.
— Можем ли да направим нещо за Мунц?
— Мислех си да напишем писмо, в което изразяваме благодарността си към огромната помощ на Мунц, и да го пратим до вестниците. Само че това едва ли ще даде някакъв резултат.
— Защо да не даде? Мунц остава на улицата. А Господ е свидетел, че той направи всичко по силите си.
— По всяка вероятност няма да отпечатат писмото, а ако все пак го отпечатат, ще излезе, че norteamericanos се месят във вътрешните въпроси на Аржентина. След това ще започнат да ровят чия е вината за цялата работа, ще започнат да натякват, че не е трябвало да изпращаме Джак тук, след като сме били наясно колко е богат и вероятността да стане жертва на похитители е била огромна.
— Според мен случилото се няма нищо общо с отвличането — отвърна Кастило.
— Бедата е там, че нямаме представа с какво има общо — засече го посланикът. — Колко си недипломатичен, Чарли!
— Не толкова, колкото ми се иска да бъда — отвърна той. — Казах му, че съм готов да се явя като свидетел в защита на Мунц, а след като той два пъти повтори, че това е вътрешен въпрос, заявих, че цялата работа е тъпа и гадна. Той много добре знае, че е така. Казах му, ако желае, да ме цитира.
— Боже, как само ми се иска поне понякога да не съм ограничен от задълженията на дипломат — въздъхна Силвио. — Ти, разбира се, можеш да ме цитираш, но искам да ти кажа, че едва ли бих могъл да кажа нещо по-точно.
Чарли се разсмя.
— Благодаря ви, господине.
— Предполагам, ще чакаш младата дама да излезе от операционната.
— Да, господине.
— Нали ще ми съобщиш веднага щом разбереш нещо? — попита Силвио. — Току-що изпратих кола да вземе доктор Мелинър и да го откара на „Хорхе Нюбъри“, за да се запознае с пилота и да провери оборудването на „Гълфстрийма“.
— Благодаря ви.
(ДВЕ)
След като приключи разговора с посланика, на Кастило му остана време колкото да забележи, че батерията на мобилния телефон е паднала, а след това, щом чу, че вратата на стаята се отваря, го пъхна в джоба си. Две доста яки медицински сестри в сини униформи на хирургично отделение, вкараха носилка.
Тласнаха я вътре много по-грубо, отколкото на Чарли му се искаше, и прехвърлиха тялото на леглото, а след това го свързаха с какви ли не жици и тръби. Едва след това по-яката от двете се настани на стол до стената — изглежда, нямаше намерение да ходи където и да е — и Чарли се приближи, за да погледне Бети.
Цялото й тяло, с изключение на лицето и едната ръка, бе увито в бледосини чаршафи, а по-голямата част от лицето бе бинтовано. Кожата й му се стори сивкава и отпусната.
Отново му прилоша.
Вратата се отвори и доктор Дядо Коледа се вмъкна вътре. Хирургическата му маска висеше на врата, а престилката бе изпръскана с кръв.
Усмихна се на Чарли и протегна и двете си ръце, вирнал палци.