— Значи в Тайните служби му се носела славата, че е един от най-добрите стрелци с този модел. Друг път — изсмя се Бритън.
— Доколкото ми е известно, ти си най-добрият стрелец с „Мадсън“ в Тайните служби, така че гледай да не ме опровергаваш — усмихна му се Кастило и се върна в стая 677.
Яката сестра се беше настанила удобно на сгъваемия метален стол до прозореца. Беше качила крака на огромния кош за боклук и четеше списание с краля на Испания на корицата. Нещо като кухненски таймер тиктакаше на перваза на прозореца.
„Предполагам, че щом звънне, ще провери как е Бети.“
Кастило се приближи до леглото и погледна Бети. След няколко минути нежно постави пръсти на китката й точно над иглата, бодната в горната част на ръката й, за да влива някаква течност във вените й.
Чарли бе все още вътре, когато ефрейтор Брадли влезе безшумно в стаята и се извини шепнешком, че се е забавил толкова време.
След това започна да търси контакт, за да включи зарядното. Откри един до нощното шкафче, включи зарядното и го свърза с мобилния на Кастило.
— Готово, господине — обяви той.
— Браво на теб — Кастило веднага посегна към мобилния.
Кабелът не беше достатъчно дълъг, за да говори изправен.
Настани се по-близо до нощното шкафче и набра дълъг номер, който знаеше наизуст.
От другата страна не се обадиха веднага и той реши, че в Сан Антонио е седем — време за вечеря — и децата вдигат толкова много шум или че новият шеф на Каза Лопес гледа „О’Райли“ по канал „Фокс“ и не иска никой да го безпокои. Накрая нетърпелив глас изсъска:
— Какво?
— Дон Фернандо?
— Si.
— Обажда се дон Карлос.
Кастило чу тежката отчаяна въздишка на Фернандо Лопес. След това Фернандо заговори:
— Чудех се кога ще благоволиш да се обадиш, гринго. Дават ви по всички телевизии.
— Моля?
— „Нашият специален пратеник в Буенос Айрес предава на живо. Аржентинците се редят търпеливо на дълги опашки пред националната катедрала, за да отдадат последна почит на Дж. Уинслоу Мастърсън…“
— Господи!
— И тъй като ти си шефът на целия цирк там, държа да ти кажа, че цял ден висим пред телевизора, само и само да зърнем чичо гринго.
Кастило чу два женски гласа. Единият предупреди:
— Не говори така пред децата, за бога!
Чарли позна гласа на Мария, съпругата на Фернандо. Вторият извика:
— Фернандо! — Жената звучеше раздразнена и тъжна. Кастило позна и този глас. Беше баба му — също и баба на Фернандо — доня Алисия Кастило.
— Докато излизаш от стаята, за да не чуе Abuela разговора, помисли внимателно над следното: споменава ли се името ми, или определението „президентски агент“, пуснали ли са снимката ми по телевизията?
Чарли чу оправданието на Фернандо.
— Нищо не чувам. Ще говоря от библиотеката.
След малко Фернандо се бе преместил.
— Казвай.
— Ти отговори на проклетия въпрос.
— Не.
— Как тогава разбра, дяволите да те вземат, че съм шефът?
Фернандо се поколеба, колкото Кастило сам да се сети за отговора.
— Ще му пръсна главата на онзи бъбрив негодник.
— Спокойно, гринго — опита се да го успокои Фернандо.
— Майната ти.
— Когато приключиш с нервните изблици, ми кажи.
— За бога, та той е федерален агент! Не би трябвало да дрънка за щяло и не щяло!
— Първо, агент е на Агенцията за борба с наркотиците.
— Пет пари не давам.
— Отначало Рикардо искаше да стане пилот. Също като героите на фамилията, Хорхе Кастило и сина му Карлос. Само че не успя да мине през цедката на медицинската комисия и реши да стане обикновен офицер от армията, също като мен. След като и там медицинската комисия не го одобри, той реши, че има и по-добър начин да служи на родината си, като постъпи в Агенцията за борба с наркотиците. На тях им трябваше колежанин, който да говори испански.
— Ти май доста знаеш за негодника.
— Естествено, че знам.
— Това пък какво трябва да означава?
— Ти май не знаеш, а? — попита Фернандо, неспособен да повярва.
— Какво трябва да знам, за бога?
— Ако проявяваше елементарен интерес към семейството си, Карлос, може би щеше да знаеш.
„Фернандо ми казва Карлос само когато е вбесен.“
— Хайде казвай.
— Abuela е кръстница на Рикардо.
— Нямах представа.
— Естествено, че нямаше. Когато майката на Рикардо почина, той беше на тринайсет… Ти на колко беше, когато майка ти почина?
— На дванайсет.
— Познай от три пъти, гринго, коя мила стара дама си спомни и прие напълно сериозно задълженията на кръстница и отгледа Рикардо Солес?