— Не знаех — призна тихо Кастило. — А и той не каза нищо.
— Та стана така, че Abuela се обади на Рикардо — да те светна, гринго, че има едно изобретение, наречено телефон, което хората използват, за да кажат: „Здрасти, как си?“, а не само когато са го закъсали или искат нещо — и той отвърна: „Здравей, доня Алисия, познай кой е шеф на разследването на убийството на Джак Пачката и защитава семейството му?“ Може да не го е казал точно по този начин, но е било в този смисъл. Та нашата Abuela, на която устата й не спира, ме повика и ми каза: „Слушай, Фернандо, ти знаещ ли кой е шеф…“
— Добре де, добре. Съжалявам. Не знаех.
— И така, цялото семейство се настани пред телевизора с надеждата да види — как те наричаше Ото? — „блудния син“ в действие.
Кастило не отговори.
— Кажи, гринго, какво си я забъркал този път? С какво може да ти помогне семейството?
— Прав си — съгласи се Кастило.
— Да не би това да означава, че си голям негодник или че си в беда?
— И двете.
— В какво си се забъркал, гринго? — попита Фернандо. В гласа му прозвуча загриженост.
— В момента седя на пода в Немската болница. В леглото до мен е Бети Шнайдер…
— Какво? Тя пък какво търси в Аржентина?
— Току-що я изкараха от операционната, където извадиха три деветмилиметрови куршума от автомат „Мадсън“ от нея…
— Madre de Dios!
— Един от крака, един от челюстта и един от мястото, което лекарят евфемистично нарече „под корема“.
— Ще се оправи ли?
— Ще се оправи.
— Слава богу!
— Вината е моя. Когато агент Шнайдер е била ранена, е пътувала с моята кола от мястото, където е била на пост — къщата на семейство Мастърсън — към един бар, наречен „Канзас“, където гаджето й я чакаше. По всяка вероятност мръсниците, които са очистили Мастърсън, са нападнали въпросния автомобил с надеждата да попаднат на мен, но не се получило. Наврели дулото на автомата през прозореца и изпразнили пълнителя. Гръмнали шофьора, изключително мило момче на двайсет години, морски пехотинец, щаб-сержант Роджър Маркъм, като са му пръснали главата и междувременно са улучили Бети три пъти.
— Значи не са успели да ликвидират гаджето? — попита Фернандо. — Кой е той, по дяволите?
Кастило не отговори. След секунда Фернандо разбра.
— Не може да бъде! Кога се случи?
— Снощи. Малко след като пристигна.
— Ами! — възкликна Фернандо. — Значи си бил доста зает. — Замълча за момент, след това продължи: — С какво да помогна? Я преди това ми кажи ти как си. Кой ти пази гърба?
— Имам бодигард пехотинец — отвърна Кастило. — И Рикардо, и Джак Бритън — нали го помниш?
— Черното ченге под прикритие от Филаделфия ли?
— Да. Рикардо и Джак пазят Бети. Утре, най-късно вдругиден, ще я кача на самолет за Филаделфия. Ще се наложи да й се направи нова операция на лицето и челюстта. Дадоха ми името на най-добрия лекар. Работи в университетската болница на Пенсилвания.
— Гринго, не я качвай на граждански полет. Ако утре сутринта взема „Лиъра“…
— Сетих се за „Лиъра“. Ще ти се наложи да зареждаш поне два пъти.
— И какво от това?
— „Гълфстрийм“ на Военновъздушните сили ще стигне до Филаделфия само с едно презареждане. Освен това има болнична конфигурация. Ако искаш, изпрати „Лиъра“ във военновъздушна база „Кислър“ в Мисисипи.
— Защо пък там?
— Защото там ще откарам тялото на Мастърсън, жена му и децата. После ще ми трябва бърз превоз.
— Добре.
— Излитаме от Буенос Айрес най-късно утре на обяд, местно време. Ще пътуваме с „Глоубмастър“, което означава, че пътят ще е около десет часа. Разликата е два часа, така че ще кацнем някъде към осем, осем и половина утре вечер.
— Ще те чакам.
— Казах да изпратиш „Лиъра“.
— А аз отговорих, че ще те чакам. Има ли нещо друго, гринго?
— Нали не ми казваш така, когато децата слушат?
Фернандо се изсмя.
— Ще се моля за момичето ти, гринго.
— И Abuela да каже една молитва. Тя сигурно има повече влияние от теб.
— Пази си гърба.
Кастило стана от пода, изправи се до леглото и остана загледан в специален агент Шнайдер. След това опря гръб на стената, плъзна се надолу и набра друг номер.
Специален агент Том Макгайър от американските Тайни служби отговори на второто позвъняване.
— Четири-нула-седем-седем.
— Ти ли си, Чарли?
— Да.
— Как е Шнайдер?
— Току-що излезе от операционната. Ще се оправи. Само че е лошо ранена. Щом разрешат да пътува — или утре, или на следващия ден, — ще я изпратя във Филаделфия. На „Гълфстрийм“ на Военновъздушните сили. Това е едно от нещата, заради които са обаждам.