— Преди да ми разкажеш всичко, кажи ти как си.
— Добре.
— Какво да направя за теб?
— Можеш ли да уредиш някой да посрещне самолета? Хирургът, който я оперира…
— Чарли. Тя е от Тайните служби. Ние се грижим за нашите хора. — Той замълча, след това попита предпазливо: — Нали не я връщаш сама?
— Джак Бритън ще бъде с нея. Има и лекар, и сестра. Хирургът, който я оперира, има цяла папка с рентгенови снимки, предписани лекарства и разни такива. Ще я дам на Джак. Искам да съм сигурен, че няма да има проблем…
— На летището ще има хора. Ще направят необходимото. Накарай пилота да прати съобщение веднага щом влезе на американска територия. Става ли?
— Дадоха ми името на един лекар от университетската болница на Пенсилвания и ми казаха, че бил много добър.
— Как се казва? Ще го проверя.
— Уилям Райгър.
— Шнайдер от какво има нужда?
— Деветмилиметров куршум беше заседнал в челюстта. Има и още два в тялото. Проблемът обаче е челюстта. Запиши си.
— Готов съм.
— Специалист по лицево-челюстна хирургия.
— Записах. Нещо друго?
— Пластичен хирург и ортодонт — добави Кастило.
— Ще ги има.
— Благодаря.
— Какво стана, Чарли? Разбрахме само, че е била простреляна, а шофьорът е бил убит.
— Устроили са засада на колата ми… — В главата му прозвуча предупреждението на Джак Бритън: „Страхувам се, че ако продължаваш в този дух и повтаряш пред всеки «вината е моя», някой важен ще те чуе и ще те отстранят.“ Кастило замълча.
— И какво? — настоя Макгайър.
Кастило разказа само най-основното.
— Спрели на едно кръгово близо до дома на Мастърсън. Някой накарал шофьора да свали прозореца, пъхнал автомат „Мадсън“ и изпразнил пълнителя. Шофьорът, щаб-сержант от морската пехота, казваше се Маркъм, е улучен с два куршума в главата, докато се е опитал да даде на заден. Лекарят смята, че Шнайдер е била улучена от рикошети в бронираните стъкла.
„Казах ли го достатъчно професионално и безпристрастно? Дали Макгайър ще се усети?“
— Казваш, че се е случило в автомобила ти. Да не би да се опитваш да ми кажеш, че ти си бил целта?
— Не знам, Том.
— Едва ли става въпрос за „Дай сега да очистим един американец.“ Не е това. Очевидно тези хора са професионалисти. Защо да рискуват всичко, само и само да ликвидират един агент на Тайните служби? Освен ако, първо, не са очаквали ти да си в колата и, второ, да са знаели, че не си просто агент на Тайните служби, а президентски агент. В такъв случай попадаш в същата категория като Мастърсън — достатъчно важен човек, който да бъде убит, независимо от причината.
— Тогава пак да се върнем на въпроса защо са убили Мастърсън. Защо не са убили госпожа Мастърсън, когато са имали шанс да го сторят?
Макгайър не отговори веднага, след това подхвърли подигравателно:
— Ако те интересува мнението на един застаряващ, оплешивяващ, но въпреки това врял и кипял агент от Тайните служби, държа да ти кажа, че има нещо гнило в Дания. Много ми се иска да разбера какво е то.
— И на мен, Том.
— Какво друго мога да направя за теб?
— Две неща. Накарай Дик Милър да вземе пистолета ми 45 калибър — скрит е зад книгите над леглото — и да го сложи и него, и малко летни дрехи за няколко дни в Мисисипи в един сак и да ми го прати.
— Дадено, Чарли, ще свърша тази работа. Двамата с Джоуел заминаваме с шефа на „Еър Форс Едно“.
— Благодаря.
— Нещо друго?
— Помолих братовчеда Фернандо да докара самолета си в „Кислър“. Не съм сигурен, че ще го приемат там. Можеш ли да уредиш нещо?
— Няма проблем. Ако все пак изникне нещо, ще му позвъня и ще му кажа къде може да кацне.
— Още веднъж ти благодаря.
— Чарли, ще приемеш ли съвет от един стар ирландец?
— Слушам внимателно.
— Хрумна ми, че си имаме работа с луд или луди — не е задължително да са тамошни, може да са американци, — които се прехранват, като изтрепват важни хора. Мастърсън беше дипломат, а преди това нямаше човек, който да не знае кой е Джак Пачката. Може би затова са отвлекли съпругата му и не са я убили. Просто са търсили начин да се доберат до него.
Кастило изръмжа.
— Може би затова са се опитали да те убият. Президентският агент има същите права като дипломат. Може би дори се нарежда по-високо. Този факт тайна ли е там?
— Някой е изпял през „Ню Йорк Таймс“, че е изпратен президентски агент. Знаят и журналисти от пресата. Доколкото знам, името ми все още не е излязло.
— Това може и да обяснява засадата. Знаеш ли кой е приказливецът?
— Имам подозрения.
— А име ще ми кажеш ли?
— Не съм сигурен, Том.
— Когато се опитват да те очистят, Чарли, благородството може да се окаже смъртоносно.