— Има един агент от ФБР, който май ме е изпортил.
— Как така те е изпортил?
— Ти мислиш ли — въпреки че президентът лично нареди на директора да остави на мира Певснер, — че те все още се съобразяват със заповедта да не го закачат?
— Би било много глупаво от тяхна страна, но няма да се изненадам, ако не са се подчинили. Много им се иска да спипат Кенеди.
— Въпросният агент се казва Юнг. Изпратен е в посолството в Монтевидео и уж проследява прането на пари.
— Уж?
— Срещнах случайно Хауърд Кенеди…
— Той там ли е? — прекъсна го Макгайър. Дори не прикри изненадата си.
— Беше тук.
— Какво правеше?
— Каза, че бил дошъл, за да натовари пратка с произведения на изкуството за ислямския център „Крал Фейсал“, и връщал товар понита за Арабския свят.
— Странно, но тази работа ми се струва напълно законна.
— Според мен нямаше друго. Както и да е, той си замина и според мен нито той, нито Певснер имат нещо общо с цялата тази работа. Певснер иска да стане невидим, а Кенеди иска същото, което иска и Певснер, така че убийството на американски дипломат не е най-подходящият начин да останат невидими.
— Когато става въпрос за Певснер, човек никога не може да бъде сигурен.
— Както и да е, Кенеди каза, че познавал въпросния Юнг, и каза, че бил голяма клечка и едва ли работата му в Монтевидео била свързана с проследяването на пране на пари.
— Много интересно. Ще видя какво мога да изровя за него.
— Още веднъж ти благодаря, Том.
— Тъкмо се канех да ти дам съвет.
— Казвай.
— Имаш ли нещо против да позвъня на Тони Сантини и да му кажа да не те изпуска от поглед, докато си там?
— Тони е със семейство Мастърсън. Според мен трябва да остане при тях. Освен това си имам морски пехотинец за бодигард и той не ме изпуска от поглед.
— Както кажеш, Чарли. Колкото повече мисля по този въпрос, толкова повече ми се струва, че някой се опитва да ти види сметката, така че бъди много внимателен.
— Добре.
— И още нещо — сети се Макгайър. — Напълно неофициално.
— Слушам те.
— Нападателите — на Шнайдер, ако се окаже, че не си бил ти мишената — изпращат послание.
— Какво послание?
— Още не съм го измислил. Само че то може да се окаже: „Имаме начин да стигнем до вас, стига да решим, независимо от охраната, осигурена от Тайните служби.“
— Не знам, Том.
— Казах ти, че е напълно неофициално, но това не значи, че не е вярно.
— Тогава възниква още един въпрос, Том. Какво ще правим, за да осигурим безопасността на семейство Мастърсън в Мисисипи?
— Чарли, президентът ще бъде там. Тайните служби ще плъзнат из базата „Кислър“. Президентската охрана е наясно, че той е побеснял заради убийството на Мастърсън.
— Президентът няма да остане в Мисисипи.
— Така е. Ще поговоря с Джоуел да видим той какво има да казва. Друго има ли?
— Не се сещам.
— Добре, ще се видим там.
Кастило се обади на посланик Силвио и му каза, че Бети е излязла от операционната, но е все още в безсъзнание, а лекарят е разрешил да пътува на следващия или по-следващия ден.
След това се изправи отново и погледна Бети. Тя все още не бе дошла в съзнание.
Кастило се обърна към яката сестра.
— Колко още време ще бъде в това състояние? — попита той.
— Поне още час, сеньор.
— Ако се събуди, преди да се върна, кажете й, че ще дойда — нареди той.
— Добре.
Кастило извади зарядното от контакта, видя, че батерията е достатъчно заредена, докато се върне до „Фор Сийзънс“, и я пъхна в джоба си. След това излезе от стаята.
Ефрейтор Лестър Брадли от морската пехота, застанал до Джак Бритън, скочи веднага, щом видя Кастило.
Кастило погледна Бритън.
— Все още е в безсъзнание. Сестрата каза, че ще се събуди след около час. Двамата с ефрейтор Брадли отиваме да събера багажа. След това ще преместя и твоите, и нейните неща в моята стая и ще уредя сметката. Като заминем утре, ще има кой да ви смени със Солес…
— Ясно — прекъсна го Бритън.
— Докато се оправям в хотела, Брадли ще отиде да събере достатъчно дрехи за една седмица, плюс парадната униформа, ще се върне в хотела, за да ме вземе, и ще дойдем пак тук.
— Господине? — обади се Брадли.
— Какво?
— Наредено ми е да не ви оставям. И защо ми е парадната униформа?
— Защото, ефрейтор Брадли, на теб се полага тъжната задача да откараш щаб-сержант Маркъм у дома и да го погребеш.
— Не ми е казано нищо по този въпрос, господине.
— Защото никой не знае още.
— Господине, не мога да тръгна без пряка заповед.
— Току-що получи заповедта — отвърна Кастило. — Ако ще си по-спокоен, обади се на началника си и му съобщи какво съм наредил.