Остави сметката от „Фор Сийзънс“ в куфарчето си и провери дали паспортът на Госингер е скрит при останалите документи.
След това седна на леглото и натисна едно от копчетата за автоматично набиране.
Прозвуча дълбок мъжки глас:
— Hola?
— Казвам се Кастило — представи се той на испански. — Бихте ли ме свързали със сеньор Певснер?
— Един момент, сеньор.
Кастило огледа стаята и забеляза нещо, което не бе видял досега. На нощното шкафче бе оставен някакъв пакет. Беше опакован и отгоре лежеше роза.
„Това пък какво е, дяволите да го вземат?“
— Чарли, надявах се да позвъниш — започна Александър Певснер на руски.
— Така ли? Защо?
— За да ми кажеш, че си добре. Чух какво се е случило с шофьора ти и агента.
— Ако си чул от някой близък на полковник Мунц, Алекс, най-добре си намери нов източник. Мунц е уволнен.
— И това ми е известно. Съжалявам за хората ти, Чарли.
— Алекс, искам да пипна мръсника, който го стори.
— Разбирам.
— Въпросът е личен, Алекс.
Последва кратко колебание, преди Певснер да отговори.
— Не очаквам друго от един офицер. Или ти говореше буквално?
— Съвсем буквално, Алекс.
— Много съжалявам, приятелю.
— Говорих с Хауърд тъкмо преди да замине.
— Не е споменал.
— Помолих го да открие нещо за Жан-Пол Лоримър, дипломат от Обединените нации в Париж. Следващия път, когато говориш с него, би ли му предал, че много ми се иска да разбера нещо повече за въпросния човек?
— Ще накарам Хауърд да ти се обади. Къде ще бъдеш?
— Тук до към утре по обяд. Тогава заминавам със семейство Мастърсън. И тялото.
— Едва ли ще се чуя с него преди това. Във Вашингтон ли ще бъдеш?
— Първо в Мисисипи, след това във Вашингтон. Кажи му да ми позвъни или на мобилния, или в хотела.
— На всяка цена. И аз ще видя какво мога да разбера за въпросния Лоримър. Жан-Пол Лоримър, нали така?
— Да. Ще съм ти много задължен.
— Не ми се иска да го казвам на човек като теб, но нали си взел мерки за безопасността си?
— Придружават ме два автомобила с агенти от ДРУ — включително един майор, — имам си и бодигард, морски пехотинец, който сигурно още не е дорасъл, за да гласува.
Певснер се разсмя, след това добави сериозно:
— Има опасни хора — очевидно професионалисти — които са замесени в онова, което става напоследък. Сигурно сам си се досетил.
— Така е. Сигурно нямаш представа за какво точно става въпрос?
— Нямам. Нямат и хората, с които разговарях, а би трябвало да имат поне бегла представа. Наистина не знаят.
— Нали ще продължиш да разпитваш?
— Разбира се. Ана ще се моли за теб — и за твоята… приятелка.
— Благодаря ти.
— Приятелите се грижат за приятелите си, друже. Ще се чуем, Чарли. Да се пазиш.
— Довиждане, Алекс.
Певснер мина на немски.
— Никакво довиждане. Auf wiedersehen.
Кастило прекъсна и погледна мобилния си.
„Си Ен Ен и «Ню Йорк Таймс» научиха, че К. Г. Кастило, президентският не чак толкова секретен агент е близък приятел с Александър Певснер, небезизвестния руски търговец на оръжие. Източникът на тази информация остава неизвестен агент на ФБР, чиито сведения в миналото винаги са били надеждни.
Мамка му!“
Той пъхна мобилния в джоба.
„Какво, по дяволите, има в този пакет?“
Заобиколи леглото, премести розата и отвори пакета.
Вътре бяха прибрани изпраният сутиен и бикини на специален агент Елизабет Шнайдер, които камериерката очевидно бе открила на пода.
— Господи! — въздъхна Кастило.
С известно усилие — тъй като очите му се насълзиха — Кастило прибра бельото в чантата на лаптопа точно под отделението, където се прибираше дръжката.
Преглътна, пое си дълбоко въздух, взе чантата и куфара и се върна в хола.
— Добре, майоре. Готов съм. Да вървим.
(ЧЕТИРИ)
Стая 677
Немската болница
„Авенида Пуейредон“
Буенос Айрес, Аржентина
23:40, 24 юли 2005
Ефрейтор Лестър Брадли от американската морска пехота не скри облекчението си, когато Кастило слезе от асансьора.
— Готов ли ти е багажът, ефрейтор? — попита Кастило.
— Да, господине — отвърна Брадли. — Господине, началникът ме помоли да ви предам благодарностите си, ако случайно утре се разминете.
— Благодарности за какво?
— Че ме изпращате с щаб-сержант Маркъм.
Кастило кимна, но не отговори. Обърна се към Джак Бритън.
— Персоналът в хотела ще премести нещата ти и нещата на Бети в моята стая, Джак. Сметката е оправена. Том Макгайър помоли да ти предам да му изпратиш данните за полета, щом „Гълфстриймът“ влезе в американско въздушно пространство, и в колко часа ще кацнете във Филаделфия. Тайните служби ще посрещнат самолета.