От автомобилите излязоха още хора. Жан-Пол нямаше представа кои са. Качиха се в самолета. След около минута излязоха двама мъже и две жени. Следваха ги осем или десет човека — включително и двама морски пехотинци — в униформи. Отправиха се към „Юконите“. Останалите войници и командосите се качиха по рампата и хлътнаха в самолета.
Четиримата, които слязоха, останаха да гледат как рампата се затваря, след това се качиха в колите.
Огромният самолет започна да рулира.
Жан-Пол Бертран гледа, докато самолетът стигна края на пистата и се отдели от земята.
След това отиде в тоалетната.
(ТРИ)
Международно летище „Министър Пиастрини де Езейза“
Буенос Айрес, Аржентина
11:10, 25 юли 5005
Полковник Джейкъб Торине от американските Военновъздушни сили в авиаторски гащеризон бе застанал на пистата до отворената рампа на „Глоубмастър III“, когато пристигна първият конвой.
Отдаде чест, когато госпожа Мастърсън и децата й, заобиколени от охраната, доближиха рампата.
— Казвам се Торине, госпожо Мастърсън. Аз съм вашият пилот. Последвайте ме, ако обичате.
Тя му се усмихна, ала не каза нищо.
Той ги поведе към огромната товарна част на самолета, покрай завързания ковчег на щаб-сержант Роджър Маркъм. Морският пехотинец сержант, застанал край главата на ковчега, издаде тиха команда и заедно с втория при краката отдадоха чест.
Торине поведе семейство Мастърсън по стъпалата към салона зад пилотската кабина. Тук имаше места за втори екипаж — две редици, общо осем, които се превръщаха в легла, ако се махнеше облегалката за ръка по средата.
Торине настани семейство Мастърсън на първия ред, откъдето децата можеха да виждат кабината на пилота, показа им къде са тоалетните и им предложи кафе или кока-кола. Никой не пожела.
— Ще се върна след малко — обясни той. — Веднага щом всички се качат.
Госпожа Мастърсън кимна, усмихна се насила, ала не каза нищо.
Торине се върна при рампата, където го чакаше сивокос старши сержант ВВС.
— Как върви? — попита Торине.
— Имаме бонус — отвърна той. — Доставили са ни вино с обяда и вечерята.
— Което, ти, разбира се, си отказал с огромна благодарност, защото знаеш, че алкохолът на борда на американските Военновъздушни сили е строго забранен.
Старши сержантът се разсмя.
— Хубава храна — отвърна той. — Пиле и макарони за обяд, филе миньон и варена сьомга за вечеря. При това ни излезе евтино.
— Слушалките?
Старши сержанта му подаде безжични слушалки.
— Благодаря — отвърна Торине.
Старши сержантът посочи терминала. Втори конвой от „Юкони“ и охранителни автомобили приближаваше „Глоубмастъра“.
К. Г. Кастило слезе от беемвето на посолството и тръгна към рампата. Морски ефрейтор се приближи до багажника и извади багаж, след това последва Кастило към рампата.
— Остави багажа вътре, ефрейтор, след това сядай — нареди Кастило и се обърна към Торине. — Добро утро, господине.
— Как е тя, Чарли?
— Обездвижили са й челюстта — обясни Кастило. — Беше будна и в сравнително добро състояние, когато я оставих.
Торине поклати съчувствено глава.
— Преди пет минути разговарях с подполковник Нюли. Увери ме, че на „Гълфстрийм“ има всичко необходимо за прекарването на болен, и трийсет минути след като му съобщим, ще бъде готов за излитане.
— Благодаря.
— Старши сержант Дотерман, това е майор Кастило.
Дотерман козирува.
— Полковникът ми е разказвал много за вас, господине.
Подаде му безжични слушалки.
— Интеркомът е горе — обясни той и посочи едно копче. — Долу е радиостанцията на пилота.
Кастило огледа слушалките и си ги сложи.
— Гласово активиране — уточни Дотерман.
Кастило духна в малкия микрофон, след това кимна, за да покаже, че разбира и че устройството работи.
Обвитият в американско знаме ковчег на Дж. Уинслоу Мастърсън, качен на раменете на гвардейците, бавно приближаваше рампата.
— Най-добре да се кача пръв, Чарли — каза Торине. — Дотерман ще ми каже, когато всички са на борда.
— Слушам, господине — отвърнаха почти едновременно Кастило и Дотерман.
Почетната гвардия бавно пристъпваше към рампата с ковчега.
Дотерман ги последва вътре, за да провери дали ковчегът е поставен където трябва и завързан. Кастило остана да гледа и забеляза, че го поставят пред ковчега на щаб-сержант Маркъм. Реши, че сигурно ще свалят първо Мастърсън.
— Как е специален агент Шнайдер? — попита посланик Силвио и гласът му стресна Кастило.
Когато се обърна, той видя госпожа Силвио, Алекс Дарби и още една жена, вероятно госпожа Дарби, застанали край рампата.