— Какво той? — попита Монтвейл.
— Проявява прекомерен интерес към мен — призна Кастило.
— И аз бих проявил, ако съм агент на ФБР и сложат някакъв младок, армейски майор, да се разпорежда с всички — сопна се Монтвейл.
Кастило погледна Кохън и Хол и по погледите им разбра, че са разбрали за какво става въпрос.
— И второ — продължи Чарли, — източник, на когото разчитам, бивш висш офицер от ФБР, който познава специален агент Юнг, ми каза, че не вярва Юнг да се занимава с онова, с което се твърди, че се занимава, а именно пране на пари.
— Опитът отдавна ми е показал, че ФБР не се доверява на аутсайдери — намеси се отново Монтвейл. — И кой точно ги каза…
Вратата се отвори.
Джоуел Исаксън надникна в конферентната стая.
— Моля да ме извините.
— Президентът моли господин Кастило да го придружи.
— Искам да знам с какво се занимава Юнг — заяви бързо Чарли.
Държавният секретар кимна. Секретарят на Вътрешна сигурност вдигна палци.
Кастило се изправи и бързо тръгна към вратата.
— Чарли — подвикна Хол. — Източникът да не би да е приятелят от Виена?
— Да, господине.
— В миналото беше надежден, нали? — попита Хол.
— О, да, господине — потвърди Чарли и излезе.
Исаксън затвори вратата.
— Той не ми отговори на въпроса — заяви Монтвейл.
— Президентът го повика, Чарлс — обясни Хол.
— Не съм свикнал разни дребни офицерчета да не отговарят на въпросите ми, когато ги питам нещо, и, честно казано, отношението му никак не ми харесва — продължи да се перчи Монтвейл.
— Чарлс — обади се държавният секретар. — Може ли да ти кажа нещо?
— Разбира се.
— Доколкото на мен ми стана ясно от тази среща, поне така даде да се разбере президентът, поне той се доверява на Чарли, нещо, което ти може и да не одобряваш…
— Разбрах ти намека — прекъсна я саркастично Монтвейл.
— Доколкото аз разбрах от тази среща, Чарлс — обади се и секретар Хол, — президентът даде ясно да се разбере, че Чарли Кастило дължи обяснения единствено и само на него. Да не би да не съм разбрал?
Монтвейл погледна държавния секретар за помощ. След като стана ясно, че тя няма да каже и дума, той стана.
— Трябва да се освежа преди церемонията. Един господ знае колко време ще стоим на жегата и влагата…
(ДВЕ)
Президентският апартамент на борда на „Еър Форс Едно“
Билокси, Мисисипи
21:05, 25 юли 2005
— Чарли — започна специален агент Исаксън, когато сложи ръка на бравата на президентския апартамент. — Том Макгайър донесе една чанта за теб.
— В която има, отчаяно се надявам, летни дрехи.
— Точно така. Има и един 45-и калибър. Трябваше да кача сака на борда, затова се наложи да прегледам какво е сложено вътре.
— Къде е?
— Вътре. — Исаксън посочи вратата до президентския апартамент. — Това е медицинският център. Ако президентът те освободи навреме, сигурно ще успееш да свалиш тези вълнени дрехи. В хангара ще бъде като в пещ.
— Когато се качиш на небето, Джоуел Исаксън, ще бъдеш възнаграден.
Исаксън се усмихна, след това отвори вратата към президентския апартамент.
Очевидно това бе личният кабинет на президента. В него имаше бюро и кожен стол с висока облегалка, два фотьойла пред бюрото и канапе зад него.
— Господин президент — провикна се Джоуел Исаксън. — Майор Кастило е тук.
— Влизай, Чарли — обади се президентът. — В банята съм. Влизай и все направо.
Чарли влезе направо и завари президента на САЩ да се подпира с една ръка на скрин, докато си обува панталоните. В малкото помещение бяха сложени две единични легла. Върху едното бе метнат костюмът, който президентът току-що бе свалил, а на другото лежеше сакото, което щеше да сложи.
— Ще ти бъде топло с тези дрехи — заяви президентът, докато натъпкваше ризата в панталоните.
— Том Макгайър ми е донесъл летен костюм, господине.
— Щом приключим, веднага се преоблечи. Бързо. Господ и охраната на президента не чакат никого, включително и президента.
— Така е, господине.
— Няма да се бавим. Първо, един бърз въпрос. Какво представлява госпожа Мастърсън?
— Висока и елегантна. Много интелигентна.
— Ще плаче ли, има ли опасност от истерии?
— Съмнявам се, господин президент.
— Слава богу. Така. В конферентната зала не ти казах, че за да те запазя далече от злите погледи и езици в Белия дом, искам да стоиш колкото е възможно по-далече от там.
— Слушам, господине.
— Освен това казах поверително на Мат Хол, че той ще бъде свръзката между нас. С други думи, ще образуваме нещо като триъгълник. Ако по някаква причина го няма, на телефонистите е казано да прехвърлят разговорите ти директно при мен, а за теб има пропуск по всяко време в Белия дом. Само представи документ за самоличност и ще те пуснат.