— Слушам, господине.
— Натали Кохън не е особено доволна от създаването на звеното, но ще се примири. На директорите на ЦРУ и ФБР ще им хареса още по-малко, но и те няма да се противопоставят. Чарлс Монтвейл е категорично против. Знам защо. Подозирам, че вече търси недостатъците ти, за да ги изтъкне пред мен. Ще поговоря с него. Ако ти създава проблеми, кажи на Мат Хол. Или на мен.
— Добре, господине.
— Как според теб прие звеното генерал Нейлър? — попита президентът.
— Господине, струва ми се, че реакцията му беше много подобна на моята.
— По-точно?
— Че давате прекалено голяма отговорност и власт на един нисш офицер.
— Премислил съм добре, Чарли. Не е набързо взето решение. Върви да се преоблечеш.
(ТРИ)
Военновъздушна база „Кислър“
Билокси, Мисисипи
21:20, 25 юли 2005
Джейк Торине бе застанал до последното стъпало пред „Еър Форс Едно“, когато Чарли Кастило излезе. Видяха, че „Глоубмастър III“ бе влязъл през огромните врати на просторен хангар и че хангарът е пълен.
Пред него и вътре, ограничени от въжени бариери и кордон пожарникари, се бе събрала огромна тълпа зрители.
По-навътре в хангара се бяха струпали летци от Военновъздушните сили. До тях бе готов оркестър на морската пехота. Имаше малък подиум и катедра с президентския печат в самия край на хангара. Най-отзад бяха подредени поне петдесет американски знамена — „естествено, че са петдесет, по едно за всеки щат“ — разположени от двете страни на президентското знаме.
До него бе поставено знамето на държавния секретар, на секретаря на Вътрешна сигурност и чисто новото знаме на директора на Националното разузнаване. След тях бяха подредени знамената на армията, флота, Военновъздушните сили, морската пехота и бреговата охрана и още десетина лични знамена — „червеното с четирите звезди е на Нейлър“, — поставени специално за церемонията, повечето от които поставени на платформата.
Пред подиума бе отряд от десет морски пехотинци в парадни униформи, а до тях втори отряд, съставен от по двама представители от останалите видове въоръжени сили, под командването на лейтенант в изпъната парадна униформа.
Пред подиума бяха спрели две черни катафалки, готови да приемат ковчезите.
„Добре организирано. Ще сложат Маркъм до Мастърсън.“
— Много впечатляващо — каза Торине, когато „Юкон“ на Тайните служби спря пред „Глоубмастъра“.
— Белият дом води всичко това като реч, посветена на външната ни политика — обясни агентът от Тайните служби, който шофираше „Юкона“.
Доказателство за думите му бе огромната тълпа журналисти и оператори, също и фотографи, скупчили се зад бариерите и кордона пожарникари от двете страни на подиума.
Кастило и Торине слязоха от „Юкона“ и пред тях се изправиха четирима войници със зелени барети, въоръжени с „Кар–4“.
— Аз съм полковник Торине, командир на самолет… — започна Торине.
— Въоръжен сте, господине — обърна се един от войниците на Специалните части към Кастило. Думите му прозвучаха като обвинение.
„Жалко за усилията ми да скрия пистолета 45-ти калибър под тънкото сако.“
— Да, въоръжен съм.
— Пропуснете ги, сержант — прозвуча глас зад тях. — Не само че за него е позволено, той е един от нас.
Кастило се обърна към нисък, напълно плешив мъж в сако, което едва се закопчаваше на масивните му гърди. Стискаше автомат „Мадсън“.
— Здрасти, Вик — поздрави Кастило и подаде ръка на Виктор Д’Алесандро от Специалните части на Американската армия, вече пенсиониран.
— Също като едно време, Чарли — обади се Д’Алесандро. — Накисваш се в лайната и Макнаб идва да те изтегли.
— Ти ли си организирал всичко това?
Д’Алесандро пристъпи към Торине и Чарли мина крачка назад, за да застанат в сянката на крилото на „Глоубмастъра“, където можеха да говорят, без никой да ги чуе.
— Да, аз.
— Много се радвам! — възкликна Кастило. — Кого си повикал?
— Двайсет и четирима снайперисти, повечето „Делта“, и няколко момчета от „Грей Фокс“.
— Мярнах сержант Орсън — призна Кастило. — Всъщност видя го полковник Торине. По дяволите, извинявайте и двамата. Полковник, това е мой стар приятел, Вик Д’Алесандро. Мислех, че се познавате.
— Защо ми се струва, че не си сложил зелената барета, Вик? — подхвърли с усмивка Торине.