Бетси Мастърсън и Кастило се спогледаха.
— Господине… — започна Кастило.
— Бащата на госпожа Мастърсън, посланик Лоримър, е силно притеснен, господин Кастило. И има основание. Той не е добре със здравето и не би трябвало да бъде подлаган на стрес.
— Татко… — започна Бетси Мастърсън.
— Моля те, остави господин Кастило да отговори на въпроса ми.
— Господине, не успяваме да открием господин Лоримър. Госпожа Мастърсън е запозната с проблемите…
— Нима? — попита Мастърсън и погледна снаха си.
— Не исках да ти обяснявам, докато баща ми слушаше.
Мастърсън кимна.
— Бих искал да ви обясня, господине — продължи Кастило, — но сега не е нито времето, нито мястото.
— Той е прав, татко — обади се отново Бетси Мастърсън.
— В такъв случай искам да разбера какво става час по-скоро — заяви Мастърсън. — Родителите ти ще бъдат в плантацията и няма да можем да ги изключим от разговора без… — Той замълча, замисли се, след това кимна, очевидно досетил се за нещо.
— Господин Кастило, имах намерение да ви поканя да останете при нас в плантацията.
— Не бих искал да се натрапвам, господине — опита се да протестира Чарли.
Мастърсън замахна с ръка.
— Има ли някаква причина да бързате? — попита Мастърсън. — Снаха ми и децата, и, разбира се, семейство Лоримър ще бъдат ли в безопасност, ако не сте там?
— Да, господине, сигурен съм, че ще бъдат. Освен щатската полиция, към която сте се обърнали за помощ, господин Д’Алесандро и хората му…
— Мислиш за „Бел Визаж“ ли? — намеси се Бетси Мастърсън.
— А ти какво мислиш за „Бел Визаж“! — попита Мастърсън.
— Там е добре, татко — отвърна тя. — Никой няма да ви безпокои там.
— Значи всичко е уредено. Значи, когато кортежът се отправи към плантацията, отиваме в „Бел Визаж“. Ще поговорим на спокойствие, след това ще отидем в плантацията. Можете да пътувате с мен. Какво ще кажете?
— Господине, нямам представа какво е „Бел Визаж“.
— Адът на комарджиите на крайбрежието. Там никой няма да ни притеснява.
— Както прецените, господине. Има един проблем. Трябва да се свържа с братовчед си.
— Братовчед ли? Сега пък за какво става въпрос?
— Извинете — прекъсна ги Торине. — Чувам, че оркестърът започна.
— Чарли, аз ще поема нещата, докато пристигнеш в… плантацията — обади се Вик Д’Алесандро, когато забеляза, че подполковник Макелрой се приближава към тях. — Полковник, ти с мен ли ще дойдеш, или ще останеш с Чарли?
— Чарли? — обърна се към него Торине.
— Ще се видим в плантацията — реши Чарли.
— Ти остани тук, миличка — разпореди се Уинслоу Мастърсън. — Ще отида да взема вашите и децата. — Той тръгна нагоре по стълбите, след това спря и се обърна. — Ако ви видят с мен, господин Кастило, може някой да прояви интерес, който е нежелан и за двете страни. Ще стигнете ли до „Бел Визаж“ сам?
— Да, господине.
— В такъв случай ще ви чакам там — отвърна Уинслоу Мастърсън и отново пое нагоре по стълбите.
Кастило погледна Вик Д’Алесандро.
— Имаш ли автомобил, Вик?
— Нито един свободен, Чарли.
— Можеш ли да се свържеш с някого от Тайните служби по радиостанцията?
Д’Алесандро кимна.
— Кажи, че ще ми трябва един „Юкон“ веднага, но не мога да кажа за колко време.
— Ще те послушат ли?
— Ти ще им кажеш, пък да видим какво ще стане.
Д’Алесандро наклони глава на една страна.
— Чуваш ли ме, Огилви? — попита той.
Госпожа Мастърсън го наблюдаваше с огромно любопитство.
— Той има микрофон — обясни Кастило.
— Господин Кастило иска „Юкон“ при „Глоубмастъра“ незабавно — заяви Д’Алесандро. Последва мълчание. — Каза ми само, че иска „Юкон“ веднага.
Д’Алесандро се изпъна и съобщи:
— Идва, Чарли.
— Кажи им сега да открият Фернандо Лопес — това е братовчед ми, предполагам, че е във ВИП залата, те знаят къде да го намерят — и да го доведат тук.
Д’Алесандро наведе глава и повтори заповедта, след това потвърди.
— Ще го направят.
Бетси Мастърсън срещна погледа на Кастило.
— Свекър ми много прилича на Джак, нали?
— Да, госпожо, и аз мислех за същото.
— Игра на гени — отвърна тя.
(ПЕТ)
Имение „Шангри-Ла“
Провинция Такуарембо
Република Уругвай
23:55, 25 юли 2005
Жан-Пол Бертран гледаше по Си Ен Ен церемонията във военновъздушната база Кислър.
„Голямо шоу спретнаха — мислеше си той с недоволство и възхищение. След това си каза: Това е точно шоу. Някой е застрелял Джак, а те се държат така, сякаш става въпрос за държавния секретар, а той бе най-обикновен заместник-посланик в забутано посолство.