— И ние, тексасците, имаме нещо подобно в Сан Антонио — каза Фернандо.
Мастърсън се замисли и продължи:
— Сигурно. Дядо ви спомена, че е имал прадеди и от двете страни, които са загинали край Аламо, когато са се били с мексиканците. Не знам за Тексас, но ние сме малка общност. Повечето сме римокатолици. Изпращаме дъщерите си при монахините в Ню Орлийнс, където завършват гимназия, а синовете и братята ни учат в „Сейнт Станислаус“ тук, на Мисисипи. — Синът ми завърши „Сейнт Станислаус“, аз съм го завършил, баща ми също, дядо ми също. Завършил го е и Жан-Пол Лоримър, и баща му, а доколкото ми е известно, и дядо му. Майката на Джак и майката на Жан-Пол се познават от йезуитското училище в Ню Орлийнс, а след това са завършили колежа „Спринг Хил“ в Мобайл. Така че е било писано Джак да се запознае с Бетси и двамата да се залюбят още като тийнейджъри. — За огромна изненада на всички ни, връзката им продължи и след като Джак замина за „Нотр Дам“ с баскетболна стипендия. Двамата се ожениха против желанието на двете семейства, две седмици след като Джак се дипломира. Ние бяхме против единствено защото Бетси не беше завършила — тя е с една година по-малка от Джак — и че и двамата са прекалено млади. Техният аргумент — с който най-сетне се примирихме, бе, че ще бъдат разделени от спортната му кариера.
Той замълча и се усмихна.
— Бетси, подозирам, че е така, чула всичко, което се разправя за разхайтените играчи на „Селтикс“, решила, че не може да си позволи да изгуби Джак заради някоя пищна фенка. След като Джак щял да замине за Бостън, тя имала намерение да е неотлъчно до него.
Фернандо и Кастило се разсмяха.
— И тогава, кариерата на Джак бе прекратена най-неочаквано, когато го блъсна камионът с бира. Все се надявах да се върне в плантацията. Каза, че ще го стори в деня, в който се пенсионирам, и нито час по-рано. — Посланикът предложи да положи приемен изпит за дипломатическия корпус и останалите се съгласихме, че идеята е страхотна. Както всички казваха, светът ставаше все по-малък с всеки изминал ден и докато се пенсионирах, Джак вече нямаше да знае само френски и английски, а децата им щяха да видят нещо повече от монахините и братята тук. — С едно-единствено изключение, до сегашното нещастие, животът им вървеше чудесно, точно както ни се искаше на нас със съпругата ми и на посланика и госпожа Лоримър. Единствената неприятност бе неприязънта между Джак и Жан-Пол Лоримър.
Кастило тъкмо поднасяше чашата към устните си.
— Защо? — попита той.
— Отначало си мислехме, че става въпрос за политически различия, но когато помислихме по-задълбочено, разбрахме, че не е възможно това да е причината. Нещата започваха още по времето, когато двамата са били в „Сейнт Станислаус“. — Мастърсън замълча. — В момента правя това, което съпругата ми нарича „излагаш на показ мръсното ни бельо“. Но вие казахте „каквото и да е“. Искате ли да продължа?
— Да, господине, продължете — настоя Кастило.
— Малко след като Джак стана дипломат, го изпратиха в Париж. Двамата със съпругата ми отидохме да ги видим. Имаха апартамент на „Ке Анатол Франс“… Познавате ли Париж, господин Кастило?
— Да, господине.
— Мога да се ориентирам от „Триумфалната арка“ до „Плас де ла Конкорд“ без помощта на гид — похвали се Фернандо.
— Срещу Сена, погледнато от „Плас де ла Конкорд“ — продължи Мастърсън, — точно срещу реката, на „Ке Анатол Франс“, има жилищни сгради. Сещате ли се?
— Да, господине — кимна Фернандо.
— Скъпият квартал — уточни Кастило.
Мастърсън кимна.
— Джак и Бетси — тя беше в доста напреднала бременност — бяха взели апартамент в една от най-скъпите сгради на „Ке Анатол Франс“. Длъжността му бе толкова нищожна, че за него не бе предвидена квартира; на хора в неговото положение отпускаха незначителна сума, с която да си осигурят квартира. — Джак и Бетси си бяха намерили прекрасен апартамент, от който се виждаше „Бато-Муш“ на Сена, „Плас де ла Конкорд“… и цената, разбира се, беше прекрасна. — Попитах Джак дали е разумно да се перчи с богатството си. Той отвърна, че след като всички знаят каква компенсация е получил, би било лицемерно, ако се правят, че живеят с парите, отпуснати от посолството. По-късно стана по-дискретен. — Както и да е, двамата с Бетси направиха парти в наша чест. Жан-Пол Лоримър също бе в Париж. Беше напуснал Държавния департамент преди няколко месеца — по-късно научих, че малко след като разбрал, че Джак ще бъде изпратен в Париж, постъпил в ООН. Когато съпругата ми научи, че не е поканен на партито, защото двамата с Джак не се разбирали, тя настоя Бетси да го покани. — Нямаше и десет минути, след като Жан-Пол влезе в апартамента, той каза нещо на Джак, което Джак приел като антиамериканско. Разрази се грозна сцена. Бетси се разплака. С две думи, Джак го изхвърли — буквално го изхвърли — от апартамента. Доколкото знам, тогава са се видели за последен път. — Отначало мислехме, че става въпрос за политически различия — майката на Джак открай време казваше, че Джак е по-голям шовинист патриот от Патрик Хенри — но след като размислихме, разбрахме, ме нещата се коренят още в „Сейнт Станислаус“.