— Така. — Макнаб подаде ръка на сержанта, след това се обърна към другите: — Хайде, клоуни, измъквайте се навън и да ви видя на джипа.
Готвачът се усмихна широко и ги последва навън.
(ТРИ)
Близо до Ричмънд
Вирджиния
08:40, 26 юли 2005
— „Вашингтон център“. — Фернандо Лопес се бе настанил на дясната седалка и говореше по микрофона. — „Лиър пет-нула-седем-пет“ с дестинация национално „Рейгън“. Имаме специално разрешение за кацане „Шест тире А тире две седем“. Очаквано време след десет минути.
— „Лиър нула-седем-пет“, имате разрешение за летище „Рейгън“. Започнете спускане на хиляда и петстотин метра. Свържете се с диспечерски контрол на „Рейгън“ на 122.7.
— Благодаря, „Вашингтон център“ — отвърна Фернандо и превключи честотите. — Диспечерски контрол „Рейгън“, тук „Лиър пет-нула-седем-пет“.
— „Нула-седем-пет“, тук „Рейгън“. Виждаме ви на радара. Поддържайте същата посока, скорост и темп на спускане. Докладвайте отново на височина хиляда и петстотин.
— „Рейгън“, „Нула-седем-пет“ поддържа посока скорост и темп на спускане, ще докладва на хиляда и петстотин.
Фернандо се обърна към Торине, който бе на пилотската седалка. Сега Кастило бе коленичил между тях.
— Ето така, господа, се справят истинските пилоти. Обаждаш се на някоя клечка във Вашингтон и си осигуряваш разрешение за кацане още преди да си излетял, като по този начин…
— „Лиър нула-седем-пет“, тук диспечерска кула „Рейгън“.
— Сега пък какво? — зачуди се на висок глас Фернандо.
— Във Военновъздушните сили имаме една приказка, Фернандо — обади се Торине. — „Пилците се броят наесен.“
— „Рейгън“, тук „Нула-седем-пет“ — отговори Фернандо.
— „Нула-седем-пет“, сведения за полет. Уведомяваме ви, че „С–37А“ на американските Военновъздушни сили, номер „Нула-четири-седем“ — „Гълфстрийм“ — навлезе в американското въздушно пространство.
Кастило веднага си представи специален агент Шнайдер увита в бели чаршафи, с превръзка на главата, отпусната в „Гълфстрийма“. Гърлото му се стегна и очите му плувнаха в сълзи. Обърна се, за да не го види никой.
— „Рейгън“ — отвърна Фернандо. — „Нула-седем-пет“ получи информацията. „Нула-седем-пет“ е на хиляда е петстотин. Пистата се вижда.
— „Лиър нула-седем-пет“, прехвърлете се към кула „Рейгън“ на 119.1.
— Тук „Лиър нула-седем-пет“, слушам.
Фернандо превключи честотата.
— Кула „Рейгън“, тук „Лиър нула-седем-пет“, край.
— Национално „Рейгън“ дава разрешение на „Лиър нула-седем-пет“ за кацане след „Делта 737“.
ХIV.
(ЕДНО)
Кабинетът на секретаря на Вътрешна сигурност
Комплекс „Небраска“
Вашингтон, окръг Колумбия
09:25, 26 юли 2005
Кастило, Торине и Лопес завариха майор Х. Ричард Милър Младши седнал на бюрото на Кастило. Милър бе в цивилен костюм с едноредно, почти черно сако. Левият му крак бе в гипс от пръстите на краката до над коляното. Пръстите му се показваха от подпрения на бюрото гипс.
— Извинете, че не ставам — започна Милър. — Много се старая да се съобразявам, но за човек в моето положение се оказва доста трудно.
Кастило поклати глава.
— Как е кракът?
— Чакай аз да питам първо — прекъсна го Милър. — Ще имам ли честта да бъда удостоен със скромно работно място в Звеното за организационен анализ?
— Защо не? — отвърна Кастило.
— В такъв случай, шефе — продължи Милър, — кажи как ти се струва? Приличам ли ти на човек, готов да участва в маратон?
— Знаеш ли, полковник — обърна се Кастило към Торине. — Трябва да го вържем и да му боядисаме грозните нокти в яркочервено и тогава да го оставим да ни обясни, че си пада по момичета.
— Като говорим за нежния пол — обади се отново Милър, — Джак Бритън се обади преди десетина минути от „Макдил“. Каза, че „Гълфстрийм“ е готов за излитане към Филаделфия. Това беше преди пет минути. Каза още, че Бети е настанена удобно и че според пилота ще бъдат във Филаделфия към единайсет и половина.
Милър видя изражението на Кастило и заговори като загрижен приятел.
— Много съжалявам, че стана така, Чарли.
Кастило кимна.
— Казах на Том Макгайър — продължи Милър — и той уреди самолетът да бъде посрещнат от делегация на Тайните служби.
Кастило кимна отново, след това попита:
— Ти откъде разбра за Звеното за организационен анализ?
— Секретар Хол ни показа решението на двамата с госпожа Форбисън, когато дойдохме днес сутринта — обясни Милър, след това погледна Торине и добави: — Каза, че ще ви изтеглят, полковник…