— Временно — уточни Торине.
— Не спомена нищо за теб, Фернандо. Ти какво знаеш за новото височайше положение на Чарли?
— Брой и него — нареди Чарли.
— Може ли така? — попита Милър.
— Говори се, че когато генерал Донован създал Бюрото за стратегически услуги — още преди да стане генерал Донован, когато бил цивилен и го наричали „полковник“, защото е бил полковник по време на Първата световна война, — му плащали по долар на година. Така че дай на Фернандо един долар и смятай, че е назначен. И аз мога да я свърша тази работа.
— Според Хол можеш да правиш всичко, което пожелаеш — отвърна Милър. — Значи вече сме трима — той започна да отброява на пръсти. — Ти, тексасецът и аз. Има ли още някой?
Кастило се обърна към Торине.
— С генерал Макнаб говорехме да вземем снайперисти в Аржентина. Джак Бритън ще ни дойде добре.
Торине кимна одобрително.
— Къде е Джоуел?
— С Хол, в Белия дом.
— Ами Том Макгайър?
— Връща се от Ленгли с твоя… обработен… немски паспорт. Освен това е взел новия ти американски паспорт.
— Когато се върне, искам да го попитам… — Замълча, когато госпожа Агнес Форбисън влезе в стаята.
Закръглената изпълнителна асистентка на секретаря на Вътрешна сигурност се приближи до Кастило и го прегърна.
— Много съжалявам за Бети Шнайдер — започна тя. — Дик каза ли ти, че е на път към Филаделфия?
— Току-що.
— Какво искаше да питаш шефа? — попита тя и се обърна с усмивка към Торине и Фернандо.
— Ще питам Том дали може да взема Джак Бритън. Иска ми се да го върна в Буенос Айрес колкото е възможно по-скоро.
— За Звеното за организационен анализ ли ти трябва?
Кастило кимна.
— Ако попиташ Том, той ще попита Джоуел, а Джоуел по всяка вероятност ще се съгласи, но ако не се съгласи, ще трябва да питаш шефа, а мога да ти кажа със сигурност, че той ще го пусне. Така че смятай работата за приключена.
— Значи ставаме четирима — заяви Милър.
— Има още двама, които можете да използвате — обади се госпожа Форбисън.
— Кой?
— Първо Том.
— Едва ли на Том ще му бъде приятно да изпълнява заповедите ми — реши Кастило. — Да не говорим, че Хол няма да се съгласи.
Госпожа Форбисън се замисли за момент, преди да отговори.
— Чарли — започна тя. — Трябва да се научиш по-умело да използваш разузнавателните си източници, а изпълнителните асистенти като мен са незаменими в това отношение. Том ми довери, че много му се иска да работи със звеното. Сред аргументите да го изтеглиш — а те са много — е, че ти е необходим човек, който знае как да се оправя из сенчестите улици на федералните сили за сигурност. Той ми го каза, между другото.
Чарли изви вежда. Бе и впечатлен от способността й да напипа пулса на хората около себе си, и разочарован от себе си, задето бе забравил, че тя винаги бе наясно с положението.
— Добре, ще попитам. За мен ще бъде удоволствие Том да работи с нас. Най-много Хол да откаже. По-скоро ще каже „Дяволите да го вземат, не става!“
— Остави шефа на мен — заяви госпожа Форбисън.
— Пожелавам ти успех. Кой друг?
— Аз?
Кастило я погледна с огромно учудване.
— Защо искаш да си с нас?
— Знаеш колко съм заета да лъскам мебелите, та когато секретарят случайно доведе някого, този някой да остане поразен от елегантната ни приемна. И двамата знаем — най-важното е, че и шефът знае, — че Мери-Елън урежда всичките му въпроси и не се нуждае и от двете да се въртим и да се правим, че вършим едно и също.
Кастило й се усмихна.
Госпожа Мери-Елън Кенсингтън, GS–15, също като госпожа Агнес Форбисън, изпълнителна асистентка на секретаря на Вътрешна сигурност, поддържаше малкия безупречен офис на Хол близо до Белия дом. Хол прекарваше по-голямата част от времето си там. Двамата с президента бяха близки приятели и президентът обичате Хол да му е под ръка, когато му потрябва.
— Госпожа Келенхамп — продължи госпожа Форбисън — може да се занимава с лъскането на мебелите не по-зле от мен, а като дойде тук, няма да се пречка на Мери-Елън.
Госпожа Луиз Келенхамп, GS–13, заместник-изпълнителен асистент, изпълняваше задълженията на обикновена секретарка.
— Май си обмислила нещата — попита Кастило.
— От мига, в който разбрах, че шефът, независимо дали иска или не, ще разполага със своя разузнавателна част. А сега, след като благодарение на президента бе сформирано тайното Звено за организационен анализ, скрито под крилото на Вътрешна сигурност, ми се струва, че ще ви трябва човек, който знае как да се оправя във Вашингтон. И как да движи документацията.
— Какво да правим с него? — попита Кастило и кимна към майор Х. Ричард Милър Младши. — Дали да не го върнем в „Уолтър Рийд“?