— Да, господине.
— Какво ще кажеш Том да поработи при теб?
— Възможно ли е, господине?
— Джоуел подхвърли, че ще ти бъде от голяма полза. Прав е. Да попитам ли Том?
— Много ще се радвам да е в екипа ми, господине — заяви Кастило и си помисли: „Току-що доказах, че и аз се уча да бъда вашингтонски бюрократ. Отговорът ми беше чиста проба лъжа и имаше за цел да заблуди човека. Вече знаех много добре, че Том иска да работи за мен и няма да има проблем.“
— Добре, ще го попитам. Какво според теб няма да успее да свърши Том?
— Да разбере какво прави агент Юнг от ФБР в Монтевидео. Ако е нещо секретно, няма да кажат на Том.
— Ти защо реши, че не върши онова, което са ти казали, че върши?
— Страхувам се, че няма да ви стане приятно, когато чуете подробностите.
— Учиш бързо — отвърна Хол. — Този тип има ли си малко име?
— Дейвид Уилям, господине. Младши.
Хол натисна говорителя на телефона.
— Мери-Елън, свържи ме с директор Шмит. Обезопасена линия, ако обичаш.
— Веднага, господин секретар — отвърна Мери-Елън Кенсингтън.
Той натисна отново копчето и погледна Кастило.
— Знам, че директорът на Централното разузнаване е уведомен за новото звено; обади ми се рано сутринта, за да разбере какво знам аз. Шмит обаче сигурно още не е разбрал. Това тук е мръсна игра, Чарли, която човек трябва да се научи да играе.
От интеркома прозвуча гласът на госпожа Кенсингтън.
— Директор Шмит е на първа, господин секретар. Линията е обезопасена.
Секретарят отново натисна копчето.
— Добро утро, Марк — поздрави сърдечно Хол. — Как си?
— Какво мога да направя за теб, Мат?
— Нали видя президентското решение във връзка с убийството на Мастърсън? — попита Хол, без да обръща внимание на резкия тон на Шмит.
— Не, не съм.
— По дяволите. Значи ще ни бъде доста трудно, Марк. Очевидно не мога да разговарям с теб преди да го видиш. Забрави, че съм го споменал. Нека тогава те помоля за нещо. Защо не звъннеш на главния прокурор да го попиташ какво ново става напоследък?
— Каква информация ти трябва, Мат? — попита Шмит, без да крие раздразнението си.
— Няма ли да е по-лесно, ако звъннеш на главния прокурор? Не искам да те закова още с първия изстрел.
— Каква информация ти трябва, Мат?
— Има един твой агент в посолството в Монтевидео. Казва се Дейвид Уилям Юнг, Младши. Предполага се, че работи по проблемите с пране на пари. Искам да ми кажеш каква с истинската му мисия.
— А ти защо си решил, че не се занимава с пране на пари?
— Връщаме се пак на територия, за която не мога да говоря повече. Знам, че е в играта, и се учудвам, че ти не знаеш.
— Ще проверя, Мат — отвърна Шмит. — После ще ти звънна.
— Информацията ми трябва спешно, Марк — не го оставяше Хол. — Затова ще те попитам след колко време ще ми позвъниш.
— Веднага щом мога. До обяд.
— Много ти благодаря, Марк. Задължен съм ти.
— За теб винаги, Мат.
Хол натисна копчето и прекъсна разговора.
— Видя ли как става? — попита той. — Обзалагам се на два долара, че Шмит е пипнал телефона, за да спипа главния прокурор. Прокурорът ще му разкаже за звеното и той трябва да се примири. Което ще подчертае, че съм бил уведомен преди него, което ще му подскаже, че не е чак толкова важна клечка, за каквато се има.
— Това е детинско.
— Напълно, но пък винаги се получава — отвърна Хол. — Успях да го подразня, така че казвай има ли още някой, когото искаш да ядосаме.
— Господине, когато ви потърси, можете ли да го помолите да се свърже с хората на ФБР в Париж — и Виена — и да ги помоли да ми осигурят каквото ми е необходимо?
— Ще му съобщя, че шефът на Звеното за организационен анализ иска всичката информация, с която разполагат, да му бъде предоставена и че с тях ще се свърже Кастило. — Замълча за момент, след това продължи: — Ще се свържа и с посланик Монтвейл и ще го накарам да предаде същото на представителите на ЦРУ в Париж и Виена. И в Монтевидео, ако искаш.
— Благодаря ви. Тогава няма да е зле, когато говорите с директор Шмит да го накарате да каже на хората си в Монтевидео да ми осигурят всичко, което поискам.
Хол кимна в знак на съгласие.
— Има ли друго, Чарли?
— Не се сещам за друго, господине.
— Нека тогава аз да те подсетя за нещо — продължи Хол. — Ще ни трябва човек, който да се оправя с документацията, човек, който знае как да се оправя във Вашингтон. Какво ще кажеш да говоря с Агнес Форбисън? Да я питам ли дали иска да работи с теб?
— Тя ще ми бъде от голяма полза.
— Веднага щом ми остане свободна минутка, ще говоря с нея — обеща Хол.