Кастило се обърна.
Зад брата на Бети видя двойката, която бе предположил, че са родителите й. Зад тях бе застанал свещеникът и още един мъж.
— Какво ти става, Франсис! — скара му се майката на Бети. — Не виждаш ли как го гледа?
— Много се извинявам — обади се Кастило.
Бети пусна ръката му с нежелание.
Майката на Бети докосна бузата на Чарли и пристъпи към леглото.
Баща й го огледа свирепо.
Кастило излезе от стаята, последван от Фернандо, и само след миг от лейтенант Шнайдер.
„Да не би да излезе, защото искаше майка му и баща му и свещеникът да останат насаме с Бети? Или майка му го е накарала да излезе?“
— Костело! — извика лейтенант Шнайдер.
Кастило се обърна. Шнайдер се приближи до него.
— Бях ти обещал да ти счупя краката.
И патрулът, и агентът от Тайните служби пред вратата на Бети скочиха.
— Казвам се Кастило — отвърна спокойно Чарли. — Да, спомням си нещо такова.
— Знаех, че ще ни донесеш само неприятности, още от мига, в който те видях — заяви Шнайдер. — Тя е тук заради теб.
Кастило кимна едва забележимо.
— Виновен съм, така е.
— Ако те видя отново около нея, ще ти счупя краката, ще ти отскубна ръцете и ще ти ги навра в задника.
Кастило не отговори.
Фернандо пристъпи напред.
— Чакай да ти кажа нещо, дребен. — Това „дребен“ бе доста относително. Лейтенант Шнайдер бе метър и осемдесет и три и поне с двайсет килограма по-лек от Фернандо Лопес.
— Разкарай се, лоена топко! — изсъска лейтенант Шнайдер.
— Достатъчно, лейтенант! — изрева главен инспектор Крамер. — Отдръпни се! Незабавно!
— Тъкмо се канех да уведомя лейтенанта — започна да обяснява спокойно Фернандо, — че в нашето семейство, ако някой иска да се докопа до Чарли, първо трябва да мине през мен.
— Не наливай масло в огъня — сопна се главен инспектор Крамер. — Питай пожарникарите. И двамата замълчете веднага!
Кастило се разсмя.
— А ти, Шнайдер, ако посмееш още веднъж да си отвориш устата, ще ти наредя да напуснеш! Разбра ли ме?
Шнайдер кимна.
— Отвръща се: „Разбрах, господине!“, лейтенант.
— Разбрах, господине — повтори с нежелание Шнайдер.
— Чарли, трябва да поговоря с теб — отвърна Крамер. — А О’Брайън иска да знае какво става. Ако накарам нашата горила да чака в онзи край на коридора, ще накараш ли твоята горила да чака тук? — Той посочи в двете противоположни посоки.
Кастило погледна Франк Шнайдер.
— Имаш право да чуеш какво ще кажа на шефа. Ще се държиш ли прилично?
Лейтенантът кимна.
— Отговори с „да“ или „не“, дяволите да те вземат — сопна се Крамер.
— Добре, добре — примири се лейтенант Шнайдер.
— Можем да отидем в чакалнята — реши Крамер и отвори вратата.
— Кажи, Франк, какво мислиш — обърна се главен инспектор Крамер към капитан О’Брайън, когато Кастило приключи разказа си.
— Огромни пратки кокаин идват от Аржентина — отвърна О’Брайън.
— Не знаех — намеси се Фернандо.
— Прекарват ги със самолети от Колумбия до Боливия или Парагвай — понякога направо в Парагвай, — след това ги препращат в Аржентина — обясни О’Брайън. — После мулетата ги прекарват от Буенос Айрес в Маями. Аржентинските агенти от ДРУ са умни. Вместо да арестуват мулетата, те ги оставят да се качат на самолета, обаждат се на нашата Агенция за борба с наркотиците и те посрещат самолета в Маями. Така спират кокаина, а ние плащаме за съдебния процес на мулетата и затворническата килия от петнайсет до двайсет години.
— ДРУ не се занимават само с наркотици, капитане — отвърна Кастило. — Това е аржентинското ФБР, ЦРУ и Агенция за борба с наркотиците под един покрив.
— Нямах представа — отвърна О’Брайън. — Мисля си, че момчетата от „Наркотици“ — и тук, и там, както и навсякъде — си разчистват пътя със стрелба. Който решат, че се пречка, ако някой е чул или видял нещо, гледат да го очистят. Включително и хората от семейството му.
— Не казвам, че не е така — отвърна Кастило. — Подобна възможност не мина през ума нито на познатия ми от Агенцията за борба с наркотиците, нито на шефа на ДРУ.
— Те какво мислят по въпроса?
— Нямат представа — призна Чарли. — Знаем само — а в Аржентина и това дори не знаехме, — че някой се опитва да се добере до Жан-Пол Лоримър и е готов да убива, за да го стори.
— Преди няколко години тук, във Филаделфия, имаше един случай — започна да разказва Крамер. — Вкарваха наркотици от… откъде беше, Франк?
— От Сенегал — уточни О’Брайън.
— Пращаха ги от Сенегал до мисията им в ООН в Ню Йорк. Ползваха дипломатически имунитет. Случилото се не беше… по правилата.
Кастило кимна.