— Кучетата ни — не К–9, а специалните, дето душат за наркотици, от онези малките шпаньолите, абе не помня точно каква порода — надушили кокаина в пратката. Нямаше как да издействаме разрешително, за да направим проверка, но докато проверявах за експлозиви, един от кашоните случайно се прекатури. Нямаше поражения, но отвътре щръкнаха спринцовки… Нали се сещаш? От онези с огромните игли.
Кастило кимна отново.
— А после се посипа бял прашец, който се оказа първокачествена кока. — Тогава се обадихме на Агенцията за борба с наркотиците. Те пък се обадиха на ФБР, на митниците и на Държавния департамент. След това стана една… От Държавния департамент не ни повярваха, че белият прах се е изсипал от кашона; само дето не ни обвиниха, че нарушаваме дипломатическия имунитет. Уплашиха се, че сенегалският посланик ще се разпищи и ще дръпне някоя антиамериканска реч.
— Накрая пуснаха пратката през митницата. Когато ФБР повика ченгетата от Ню Йорк и им разказаха какво сме открили, те поставиха под непрекъснато наблюдение сенегалската мисия и откриха, че един от дипломатите им… вторият по ранг, нали така беше, Франк?
— Третият. Заместник-шефът на мисията — поправи го О’Брайън.
— Та го пипнаха тъкмо когато продаваше пет килограма на някакъв в хотел „Плаза“. Единственото, което успяха да направят, бе да обвинят купувача в конспирация и съучастничество в трафик на наркотици. Дори не успяха да задържат сенегалеца. Имаше дипломатически имунитет. Държавният департамент дори нямаше как да накара ООН да го върнат в Сенегал. Обясниха, че не можели, защото им бил известен незаконният начин, по който били придобити доказателствата.
— Нюйоркските ченгета страшно се вкиснаха, така че през следващите няколко месеца, където и когато сенегалският дипломат да тръгнеше, го следваха неотлъчно две ченгета. И накрая, един хубав ден, той отиде на „Кенеди“ и се качи на самолета за вкъщи.
— Мили боже! — избухна Фернандо.
— Така че, щом откриете този тип, който сте погнали, Чарли, не изключвайте възможността да са намесени наркотици — предупреди Крамер.
— На всяка цена — обеща Чарли.
— А според теб в каква опасност е сержантът… извинявай, специален агент Шнайдер? — попита Крамер.
— Едва ли тя е била целта на онези мръсници; или са искали да ме гръмнат мен, или някой друг — може би агент на Тайните служби — или са се опитвали да докажат нещо на госпожа Мастърсън. Така че според мен опасност няма. Въпреки това…
— Ти, копеле гадно — прекъсна го лейтенант Шнайдер. — Ти май наистина не…
— Вън! — изрева Крамер. — Веднага вън, Шнайдер! Напусни на секундата!
— Остави го да остане, докато приключа — помоли спокойно Кастило.
Крамер изви едната си вежда, след това се намръщи към Шнайдер, въздъхна и кимна.
— Въпреки това — продължи той — тя ще бъде под наблюдението на Тайните служби, докато не хвана мръсниците, които я простреляха. Агентите са много добри в осигуряване на безопасността на хората.
— Ние също — отвърна Крамер. — А що се отнася до теб, Шнайдер, когато идваш на посещение на сестра си и видиш детективи от Програмата за защита на свидетелите редом с момчетата от Тайните служби, вместо полицаи от магистралната, си помисли добре защо съм предпочел тях. Сега вън. Чакай при асансьора. Приключих с теб.
— Би ли го задържал тук, докато се сбогувам с нея? — попита Кастило. — Наистина трябва да тръгна бързо.
Крамер кимна.
— Сядай, лейтенант Шнайдер — нареди той и посочи канапето от изкуствена кожа. — Ако мръднеш от това канапе, преди да съм ти разрешил, ще те дам на военен съд.
Крамер изчака лейтенант Шнайдер гневно да се тръшне на канапето и подаде ръка на Кастило.
— Кажи ми, ако мога с нещо да помогна.
— Благодаря, Фриц — отвърна Кастило и излезе от чакалнята.
Специален агент Джак Бритън бе застанал пред вратата на Бети.
— Преди четирийсет и пет минути разбрах, че идваш, Чарли. Обадих се на Милър…
— Радвам се, че си тук, Джак — каза вместо поздрав Кастило. — Заминавам за Париж и много ми се иска…
— Милър ми каза — прекъсна го Бритън. — Ще направя каквото кажеш. Благодаря ти, че още съм в отбора.
— Имам нужда от теб, Джак.
— Ще пътувам с полет на „Американ Еърлайнс“ от Маями за Буенос Айрес в единайсет и нещо довечера.
— Иди във „Фор Сийзънс“, след това се свържи с Тони Сантини.
— Добре.
Кастило отвори вратата на Бети. Майка й и баща й бяха застанали от двете страни на леглото. Баща й отново го погледна свирепо, майка й забеляза и се обърна към него.
— Чарли е тук, миличка — каза майка й. — Двамата с татко ти ще изчакаме отвън.