Връзката прекъсна. Докато Чарли оставяше слушалката, погледна Агнес, сякаш искаше да я попита „Това пък какво беше?“
Телефонът иззвъня отново.
— Кабинетът на секретар Хол. Кастило слуша.
— Исках да попитам шефа ти, Чарли, дали има нещо против да заминеш веднага за Буенос Айрес?
„За Буенос Айрес ли? Какво, по дяволите, става в Аржентина?“
— Господине, сигурен съм, че секретарят ще ви каже, че съм на ваше разположение.
— Ще го попитам лично. Ти обаче си събери багажа. Току-що ми съобщиха, че рано снощи е била отвлечена съпругата на заместник-посланика. Искам да разбера как и защо се е случило, при това бързо, защото нямам намерение да чакам който там отговаря за случая да скалъпи набързо един доклад. Ясно ли е?
— Да, господин президент.
След секунда Чарли разбра, че президентът е затворил.
Агнес любопитно чакаше да разбере какво става.
— Иска да замина за Буенос Айрес — обясни Чарли, очевидно замислен. — Някой бил отвлякъл съпругата на заместник-посланика. Иска да разбера какво става. Очевидно някой го е подвел, че съм нещо като детектив.
— Не се справяш зле с липсващи самолети, Шерлок.
— За бога, Агнес, става въпрос за голямо посолство. Сигурно разполагат с поне десетима агенти на ФБР, а ЦРУ душат наоколо, момчетата от „Наркотици“ са там… да не говорим за хората по безопасността на Държавния департамент.
— Само че президентът не познава нито един от тях, Чарли. А теб те познава. Има ти доверие — обясняваше Агнес. След малко добави: — В подкрепа на думите ти мога само да ти кажа, че в Буенос Айрес работи един от тежката артилерия на Тайните служби. Казва се Тони Сантини. Стар приятел е на Джоуел. Знам, защото веднъж в месеца изпраща с дипломатически куриер десет-петнайсет килограма филе миньон. Обикновено ги слага в кутия с надпис „МОСТРА“.
— Дали да не кажа това на шефа и да накарам приятеля на Джоуел да разбере какво е станало. Никак не ми се ходи там.
„Единственото ми желание е да отида в Глинко, Джорджия — където и да се намира това — и да разбера как се справя бившият сержант Бети Шнайдер в школата на Тайните служби.“
— Разбирам, господин президент — кимна секретарят на Вътрешна сигурност по червения телефон. — Смятайте, че Чарли е тръгнал. — Остави слушалката и се обърна към Кастило.
Матю Хол бе едър мъж с гъста коса — позивната му в Тайните служби бе „Големия“. Обикновено даваше вид на уважаван държавен служител, което означаваше, че разчита на отличен шивач, ала в момента имаше доста запуснат вид.
Вратовръзката му бе разхлабена, а най-горното копче на яката — разкопчано. Костюмът му бе смачкан, а брадата — набола.
Нямаше да остане така дълго. Веднага след като се приземи в базата на Военноморските сили „Андрюс“, той се отправи към комплекса „Небраска“, за да разбере какво става, и чак тогава щеше да се прибере у дома. Само след час щеше да бъде избръснат, в нова колосана бяла риза и безупречен костюм.
— Внимавай, Чарли — предупреди го Хол. — Той не иска да се знае, че проявява интерес.
— Разбира се, господине.
— Господине, какво ще кажете за Тони Сантини? — обади се Джоуел Исаксън. — Може да бъде от изключителна помощ на Чарли. Искате ли да му кажа?
Хол бе споделил с президента, че Исаксън — висок, слаб четирийсетгодишен високопоставен агент от Тайните служби, който отговаряше за охраната на Хол, а едно време бе вторият по важност човек в охраната на президента — има много добър приятел в Буенос Айрес, друг агент от Тайните служби, който сигурно може да докладва по-бързо за отвличането от Кастило. Президентът не остана впечатлен.
— Сантини ли? — попита Хол. — Това ли е името на приятеля ти?
Исаксън кимна.
— Двамата с него — и с Том — се знаем отдавна. Тони замина да се оправя с фалшивите пари.
Агент Том Макгайър от Тайните служби, едър червенокос ирландец, бе също прехвърлен от президентската охрана, за да защитава Хол.
— Можеш ли да разчиташ, че ще си държи езика зад зъбите?
Исаксън вдигна ръце, за да покаже, че въпросът е направо тъп.
— Извинявай, Джоуел — продължи Хол. — Добре, кажи му и разбери как може Чарли тихомълком да влезе във връзка с него.
— След като всичко трябва да е тихомълком, господине — попита Чарли, — може ли да отида като Госингер?
Хол се замисли за миг, преди да отговори.
— Както решиш, Чарли.
Преди шест месеца секретар Хол реши — да вървят по дяволите политически правилните решения, — че му трябва мъж асистент, по възможност неженен. Непрекъснато му се налагаше да пътува из цялата страна, а понякога в чужбина. Почти винаги летеше на „Чесна Сайтейшън X“. Самолетът бе на Тайните служби, прехвърлен от Министерството на финансите за Вътрешна сигурност след 11 септември.