— Ако тръгна веднага и карам като луд, може и да успея да ги посрещна.
— А ще успееш ли да ги събереш в колата си? — попита тя.
— Едва ли — отвърна той. — Ако носят много багаж, не. Просто ще се наложи да вземем под наем една кола от летището.
— Може да отидем и с моята кола.
— Защо?
— Последния път, когато той беше тук, успях да си кажа точно две думи с него насаме.
— Да ме подсетиш да се обадя на жена ми, за да й кажа, че идват — напомни й Гьорнер.
(ТРИ)
Летище „Лайпциг-Хале“
10:40, 27 юли 2005
— Господи! — възкликна Кастило, когато видя Гьорнер и Шрьодер. — Кого оставихте да оправя нещата?
Той целуна фрау Шрьодер по челото.
— Карлхен! — извика тя.
— Къде са приятелите ти? — попита Гьорнер.
— На паспортен контрол. Ние германците трябва много да внимаваме, когато разни американци се опитват да напъплят в страната.
— Не е смешно, Карл — отвърна Гьорнер.
— А пък на мен ми е смешно — отвърна Кастило. — Само че мен, като добър германец, ме пуснаха да мина, докато проверят внимателно приятелите ми.
— Кого си довел?
— Единият е полковник от Военновъздушните сили, а другият е сержант от Специалните части.
— Няма да те питам какво правят тук, защото едва ли ще ми кажеш истината, а дори да го направиш, няма да разбера кое е истина и кое лъжа.
— Ще ти кажа. Ровим в онзи скандал „Петрол срещу храни“.
— Вече съм назначил хора за тази работа.
— Искам да говоря с тях, най-вече с онзи, който е отразил убийството на господин Душон във Виена. И искам да разбера още нещо за онези с парите и какво разправят за убежището…
— Знаеш много добре, че това не е най-подходящото място за този разговор, Карл — прекъсна го Гьорнер.
— Може и да не е. Ще говорим на път за Бад Херсфелд — реши Кастило. Обърна се към фрау Шрьодер. — Сигурен съм, че не искаш да се замесваш в тази работа, лельо Гертруд.
Тя притисна бузите му с длани и го погледна в очите.
— Господи, Карлхен, да знаеш само как ми се иска да не се занимаваш с тази работа — отвърна тя. — След като вече си се заел, да не си посмял да ме изолираш.
Фернандо Лопес се приближи. Прегърна фрау Шрьодер през раменете и я целуна по едната буза.
— Още ли се грижиш за дъртия… как му беше името, фрау Гертруд?
— Все някой трябва да я свърши и тази работа — отвърна тя. — Баба ти добре ли е?
— Много добре, благодаря. Ако знаеше, че ще обикалям цяла Европа, със сигурност щеше да ти прати много поздрави.
— Как си, Фернандо? — попита Ото.
— Не знам, Ото — призна Фернандо. — Нещо ме гложди, че вече съм просто един файл в базата данни на подозрителните тевтонци.
Нито Ото, нито Гертруд отговориха.
Полковник Торине и сержант Кранц — помъкнали огромен куфар с подсилени страни — се приближиха след няколко минути.
— Всичко наред ли е, Сиймор? — попита Кастило.
— Да, господине. Опитаха се да открият експлозиви и разни сложни устройства в багажа ми, но така и не успяха.
— Сиймор, запознай се с господин Гьорнер, който се опитва да ме вкара в правия път още от времето, когато бях в пелени, а това е фрау Шрьодер, която го държи изкъсо.
— Приятно ми е — кимна Кранц.
— Хер Госингер ми каза, че сте от армията, хер Кранц — обади се подозрително фрау Шрьодер.
Кранц погледна Кастило, той кимна и чак тогава операторът отговори.
— Не точно, госпожо — обясни той на немски. — Аз съм от Специалните части.
— Искате да кажете, че си имате барета, от онези зелените ли?
— Да, госпожо — потвърди той. — Точно такава.
— Много интересно — отвърна тя. — Освен това говорите немски.
— Да, госпожо, повечето от нас говорят по два чужди езика.
— А това е полковник Джейк Торине от Военновъздушните сили — продължи Кастило.
— Ако се опитвате да вкарате Карл — Чарли — в правия път, искрено ви съчувствам — обади се Гьорнер.
— Приемам го като кръста, който трябва да нося като праведен човек — отвърна Торине.
— И аз така — съгласи се Гьорнер.
(ЧЕТИРИ)
Къщата в гората
Близо до Бад Хресфелд
Хесен, Германия
13:10, 27 юли 2005
Фрау Хелена Гьорнер — изтънчена блондинка, по произход баварка, макар да не приличаше на такава, щеше да изглежда чудесно, дори да сплетеше косата си на две плитки — бе готова с обяда, когато те пристигнаха.
— Добре дошъл у дома, Карл — поздрави го тя на английски и подаде буза, сякаш бе далечен роднина, на когото оказваше благоволение. След това се приближи до Фернандо.