Той се наведе, извади пурата от пепелника, запали я отново, дръпна, огледа края, дръпна отново и продължи:
— Саддам се озовал върху… не, той плувал в черно море от петрол, който му бил напълно ненужен, а останалата част от света го наричала черно злато. Трябвало да открие начин да го изнесе от Ирак и някак да го промуши през стената, издигната от Обединените нации.
Той почука с пръст по плочките.
— Първо пробвал по дипломатически път. Трябвало да накара ООН да премахне ембаргото. За тази цел му били необходими влиятелни приятели в ООН. Как се създават приятели? Даваш им по нещичко. Уредил петролодобивните площадки да бъдат предадени на хора, които смятал за приятели. Много от тях били французи и руснаци, но имало и други. — За да опрости нещата, като подкупил служители в ООН, за да прехвърлят площадките в ръцете на въпросните хора, той понижил цената с например петдесет цента на барел. Това са много пари, когато говорим за два милиона барела петрол — цял един танкер, пълен с петрол. — Единствената задача на въпросните хора била да натрупат печалба от милион долара, като прехвърлят добива от съответната площадка на друг. Саддам пуснал слуха, че ако успее да изнася повече петрол, ще има още много милиони, които да потекат в ръцете на онези, които си затваряли очите. — Сприятелил се и с други, като не се оплаквал, че лекарствата, които се доставяли за бедните деца и жени в Ирак, били прекалено скъпи. Например аспиринът струвал по пет долара таблетката. Брашното било по двайсет долара за килограм. — За да може това да се получи, той имал приятели в ООН, които си затваряли очите за нередностите. Че как иначе да се сприятели човекът? Трябвало да им бутне по нещичко. А той с какво разполагал? С черното злато, което не можел да използва. Как да им го достави обаче? Подкупил инспекторите на ООН, които контролирали износа на петрол. Ако затворел очи за някакви си сто хиляди барела петрол, които по грешка се озовавали в танкер, който пренасял законен петрол по програмата „Петрол срещу храни“, той няма нищо против, ако някой оставел куфар, натъпкан с чисто нови банкноти от по сто американски долара, в апартамента на баба му, той също нямал нищо против.
Той издърпа кофата и преля от нея в четири от чашите. След това взе една от пълните чаши и я отдели на плочките.
— Тази е за хората от ООН, които са били така любезни да си затворят очите, докато някой е товарел танкера.
Взе втора чаша, отдели я при първата и обясни:
— Тази е за хората от ООН, които не са открили нищо подозрително, когато в страната е бил внесен аспирин по за пет долара таблетката или брашно по за двайсет долара на килограм и са потвърдили, че всичко е законно.
Той взе останалите две чаши и ги качи на тясна полица отстрани.
— А тези двете, вече превърнати в пачки от чисто нови банкноти от по сто долара, се връщат при Саддам, за да може да построи дворци на синовете си и да подкупи нови хора. — Ще забележите, че когато напълних чашите, водата в кофата не намаля кой знае колко.
Той спря за момент, огледа събралите се, след това сипа вода и в останалите чаши.
— В Ирак има много рафинерии — продължи Кочиан, — в които се произвежда много повече… да кажем бензин, отколкото е необходим на Ирак. С него какво става?
Той пое две от чашите и се наведе към мястото, където се бе отпуснал Торине, за да ги остави до единия му лакът.
— Ти си Йордания — разпореди се Кочиан. — Йорданците не мразят американците като останалите арабски страни по всяка вероятност защото вдовицата на последния крал е дъщеря на американски генерал. Така че американците не се отнасят толкова критично към Йордания, колкото към останалите арабски страни. Както и да е, Йордания има нужда от бензин. Там няма нито нефтопровод, нито пристанище, а пък Ирак разполага с достатъчно танкери, които побират по двайсет хиляди галона. Как да пренесат този товар през границата? Някой трябва да бъде подкупен.
Той помести чашите от лакътя на Торине към кръста му и взе едната.
— Тази, като по чудо превърната в долари, отива обратно в Ирак.
— Господи! — възкликна Кастило.
— Има някои логистични проблеми, които трябва на всяка цена да бъдат разрешени — не спираше Кочиан. — Саддам иска определени неща — синовете му например обичат спортни „Мерцедеси“ и списание „Хъслър“ — които той няма право да внесе по законен път в Ирак. Сигурно забелязахте, че не говоря за военни стоки, за части за самолети, които попадат в съвсем друга категория. Така че как да задоволи нуждите на синовете си?