— Колко е часът в Сингапур, Сиймор?
— Господи, майоре, нямам представа — призна сержант Кранц.
За Кастило бе очевидно, че подполковник Мартин е чул как Кранц се обръща към Чарли.
— Това не е обезопасена линия, подполковник — обади се Кастило. — Трябва ми обезопасена линия.
— Да, разбира се — отвърна Мартин, макар да бе очевидно, че се колебае. — Предайте, ако обичате, документите си на сержанта, той ще ви приготви значки за посетители, а аз ще ви отведа до залата с обезопасена линия.
Тъкмо подаваха документите си, когато влезе висок представителен мъж, усмихна се и поздрави.
— Добро утро.
— Добро утро, господин посланик — отвърна подполковник Мартин.
— Вие ли сте посланикът? — попита Кастило.
— Точно така — отвърна новодошлият. — А вие кой сте?
— Той е от Тайните служби, господин посланик — обади се услужливо подполковник Мартин.
— Нима?
— Иска да разговаря с държавния секретар, лично с нея.
— Нима? — повтори посланикът, пристъпи към гишето и погледна документите.
— Подполковник, нали съобщихте на господин Кастило, че държавният секретар не е тук? — попита посланикът.
— Тя е в Сингапур — намеси се Кастило.
— Така значи! — възкликна посланикът. — А бихте ли ми казали за какво става въпрос, господин Кастило?
— Да, господине, само че мястото не е подходящо.
— Да отидем тогава в моя кабинет и да видим дали ще стигнем до дъното на нещата.
— Много ви благодаря, господине.
— Познавах Джак Мастърсън — призна посланикът. — Беше свестен човек.
— Така е, господине.
— След като сте в Будапеща, значи има унгарска връзка. Ще ми кажете ли каква е?
— Проверявах един от източниците си на информация, господине. Доколкото ми е известно, няма унгарска връзка.
Посланикът се замисли за момент, след това посочи телефона на бюрото си.
— Заповядайте, господин Кастило.
— Благодаря ви, господине. — Той пое слушалката и натисна бутона с „0“.
— Казвам се Кастило. Бихте ли ме свързали по обезопасена линия с телефонната централа на Държавния департамент?
— Господине, някой трябва да ми даде разрешение.
Кастило включи на говорител.
— Господин посланик, необходимо ми е разрешението ви.
— Всичко е наред — надигна глас посланикът.
Кастило понечи да изключи говорителя, но след това размисли.
— Един момент, ако обичате — отвърна телефонистът на посолството.
— Държавен департамент.
— Линията обезопасена ли е?
— Да, господине.
— Казвам се К. Г. Кастило. Бихте ли ме свързали с държавния секретар, ако обичате?
— Не, господине. Секретарят е извън страната и нямаме обезопасена връзка с нея.
— Добре, прехвърлете ме към централата на Белия дом.
— Белият дом.
— К. Г. Кастило иска обезопасена връзка с държавния секретар, ако обичате.
— Нямаме връзка с нея, господин Кастило. Можем да ви осигурим обезопасен запис. Ако искате, издиктувайте каквото…
— Преди това ме свържете с кабинета на секретар Хол в комплекса „Небраска“.
— Със секретар Хол или с вашия кабинет, господин Кастило?
— Добре, с моя кабинет.
Чуха се две иззвънявания.
— Телефонът на господин Кастило. Милър слуша.
— Какво правиш там в четири сутринта?
— Накарах ги да ми пренесат едно легло. Апартаментът ти е прекалено далече, за да се лашкам по два пъти на ден в „Юкона“. Чувствам се като кукла на конци. Ти къде си?
— В Будапеща.
— Монтвейл иска да говори с теб. И шефът. Освен това получихме тайнствено съобщение от приятелката ти Натали. Има някакъв проблем с обезопасената връзка на самолета й и с посолството в Сингапур. Да знаеш, че заради тази работа ще падат глави.
— Прочети ми писмото. Може да се наложи да разговарям с Монтвейл.
— Добре, ще записваш ли, или само да ти го прочета.
— Само ми го прочети.
— Добре. „Строго секретно по заповед на президента. От държавния секретар до секретаря на Вътрешна безопасност. Моля, предайте спешно следното лично на К. Г. Кастило. Допреди час нямах представа, че Юнг работи за мен. Разговарях с посланик Силвио в Буенос Айрес и с посланик Макгрори в Монтевидео и съобщих и на двамата, че отсега нататък Юнг трябва да представя всички сведения, с които разполага, на теб. Само това успях да направя, тъй като обезопасената връзка и на самолета, и в посолството, се разпадна. Направо не е за вярване. Кажи ми, ако има още нещо, с което да ти помогна. Най-добри пожелания. Натали. Край на личното съобщение от държавния секретар.“
— Всичко е ясно, Дик.
— Кой, по дяволите, е Юнг?
— Агент на ФБР в Монтевидео.
— За Кохън ли работи? Какво става?