Когато приближи до посочения хангар, от сградата излезе човек в бял гащеризон със светещи палки, който го насочи да паркира до „Аеро Командър“.
След като Чарли изключи двигателите, той огледа по-внимателно „Аеро Командъра“. Дясното крило висеше, част от задните стабилизатори липсваха. Гумата от лявата страна беше спаднала. Перката на левия мотор липсваше.
— Знам как се чувства този „Командър“ — обърна се Кастило към полковник Торине на задната седалка. — Стар, скапан и ненужен.
Торине погледна „Аеро Командъра“ и се разсмя.
— Бая път е видял — отвърна той, докато разкопчаваше предпазните колани.
— Ето ги и властите — обади се Фернандо.
Кастило видя два пикапа форд. Двама униформени слязоха от първия, а от втория — мъж в цивилно облекло.
— Цивилният е от ДРУ — обясни Кастило. — Не знам как се казва, но съм го виждал.
Той разкопча предпазния колан и се изправи.
Когато Чарли слезе по стълбата, забеляза, че агентът на ДРУ извива вежди, когато го видя, и веднага извади мобилния си телефон.
„Този път пристигам като К. Г. Кастило с чисто нов паспорт без каквито и да е печати.“
Когато агентът от ДРУ се приближи до „Лиъра“, той с нищо не показа, че познава Кастило, дори след като прегледа паспорта му. Митничарите също бяха много любезни. Прегледаха багажа за наркотици и експлозиви. Чарли остана доволен, че не е взел никакви оръжия от Форт Браг.
Не зададоха никакви въпроси за телефона със сателитна антена на Кранц, може би защото Кастило вече бе попитал дали може да го оставят на борда на самолета, докато са в Буенос Айрес. Дори лаптопът, който контролираше антената, не предизвика интерес. Той приличаше на най-обикновен компютър.
Митничарят обаче разопакова алуминиевото фолио, в което бяха виенските шницели. Може и да го направи от любопитство, но може и да му бе заприличало на опаковка кокаин.
— Какво е това? — попита той.
— Виенски шницел — отвърна Чарли. — Нещо като свинско по милански.
„Ако не си беше наврял носа там, аз със сигурност щях да го забравя и шницелът щеше да се развали.“
— Най-добре да го взема със себе си — реши Кастило, когато митничарят понечи да го върне във фризера. Сложи го в чантата на лаптопа.
— Приятно прекарване в Аржентина, господа — пожела митничарят.
— Ще се постараем да е приятно — отвърна Кастило.
(ДВЕ)
Президентски апартамент
Хотел „Фор Сийзънс“
„Черито“ 1433
Буенос Айрес, Аржентина
06:05, 29 юли 2005
Специален агент Джак Бритън отвори сънен.
— На това му се вика бърза обиколка на Европа — заяви той и протегна ръка.
— Дори не пробвахме леглата на последните два хотела, в които бяхме — обясни Кастило. — Освен Кранц, разбира се. Той е по-умен от нас. Когато не яде, спи.
— Аз към Кранц — представи се Сиймор.
— Операторът ни — уточни Кастило.
— Джак Бритън — представи се агентът и стисна ръката на Кранц. — Останах силно впечатлен от приятеля ти Кенсингтън. Сложил е онази фантастична радиостанция в стаята си. Само дръпва завесите и можем да си говорим с Дик Милър.
— Браво — похвали ги Кастило. — Може да се наложи да се поразместим.
— Настанил съм се в леглото ти — призна Бритън.
„Сигурно. Не че ми е много приятно, че някой се е инсталирал в леглото, където бяхме с Бети.“
— Няма да е за дълго — отвърна Кастило. — Когато съобщих на рецепцията, че ми трябват още стаи, те обясниха, че апартаментът може да се разшири. Затова взех и съседните три стаи, с които е свързан. Само че забравих за сержант Кенсингтън.
— Аз ще остана с Кенсингтън, майоре — предложи Кранц. — Няма проблем.
— Това легло ми харесва — посочи Фернандо огромната спалня, откъдето се бе надигнал преди малко Бритън.
— Няма да стане. То си е мое. Сега аз съм шефът, а ти си един нищо и никакъв пилот. Можеш да го разбираш както искаш.
Фернандо поклати глава, ухили се и му показа среден пръст.
Кастило се приближи до телефона и се свърза с рецепцията.
— Ще ми трябва още една стая — съобщи той. — Изпратете няколко големи кани кафе. — Затвори и се обърна към Бритън. — Тони Сантини даде ли ти мобилен телефон?
Бритън кимна.
— И на мен, и на Кенсингтън.
— Нали е записал своя номер и номера на Дарби?
Бритън кимна отново.
— Може ли да го използвам? — попита Кастило.
Бритън се върна в спалнята.
— Да не би да имаш намерение да събудиш Сантини в този нечовешки час? — попита Торине.