Заложникът

— Фернандо Лопес, Сиймор Кранц, запознайте се с Алекс Дарби — представи ги Кастило.

— Кои са тези господа? — попита веднага Дарби.

— Господин Лопес е пилот на договор към Звеното за организационен анализ — обясни Кастило.

— Какво звено?

— Звено за организационен анализ. Не си ли чувал?

— Никога — призна Дарби.

— Учудвам се. То е част от Вътрешна сигурност.

— Чарли, вече ти казах, че никога не съм чувал.

„Ако разчитам на изключителната си способност да преценявам хората по израза в очите им, предполагам, че Дарби наистина не знае нищо.“

— Създадено е от президента, Алекс — продължи Кастило. — Това е тайна организация, която има за цел да открие и обезвреди отговорните за смъртта на Мастърсън и Маркъм.

— И кой е шефът на тази организация на отмъщението? Защо никой не ми е казал?

Торине посочи Кастило.

— Кажи здрасти на новия шеф, Алекс.

— Този отговор ме кара да задам нови въпроси — заяви Дарби. — Пак ще ви попитам. Защо не съм чувал?

— Нали току-що ти казах — отвърна Кастило.

— А кой е Кранц?

— Нашият оператор.

— Носи се слух, че тук вече има един оператор — не спираше Дарби.

— Сега ще бъдат двама. На това му се вика хабене на кадри.

— Защо ми се струва, че вече знаеш кои са мръсниците? — попита Дарби. — Много ми се иска да помогна, когато тръгнеш да ги обезвреждаш.

— Не знаем кои са — отвърна Кастило. — Само че има един, който по всяка вероятност ще ни каже кои са.

— Кой е той?

— Жан-Пол Лоримър.

— Нали не можаха да го открият в Париж? А и той какво общо има с цялата работа? Тук ли е?

— Така мисля. Някъде наблизо. Работата е там, че е бил главният посредник в незаконните сделки на „Петрол срещу храни“. Не само че е припипал една хубава кръгла сума — шестнайсет милиона, поне така твърди източникът ни — от парите за подкупите, ами знае кой колко е получавал и за какви услуги. Това е всичко. Определени хора искат да го накарат да млъкне завинаги — освен че искат да си получат парите — и са готови на всичко, за да го открият.

— Това не е ли малко в сферата на фантазиите, Чарли? Лоримър — бях ти казал, че сме се виждали — е типичен бюрократ от ООН. Не мога да си го представя забъркан в подобни сделки. Откъде научи всичко това?

— Госпожа Мастърсън ми каза, че го търсят. Била е отвлечена, защото мислели, че сигурно знае къде се крие. Изглежда, ги е убедила, че няма представа. Мислех, че той ще се свърже с нея. Заплашили са я, че ще убият децата й, ако не открие къде е и не им съобщи. Мастърсън бил застрелян, за да й покажат, че са готови на всичко, за да постигнат целта си.

— Тоест, Бетси Мастърсън ти каза всичко това, така ли?

Кастило кимна.

— Защо не ми е казала на мен?

— Каза ми чак когато кацнахме в Щатите. Първата й грижа била да защити децата си, а е имала основателна причина да смята, че в Аржентина не може да ги опази. Вероятно, когато се е качила на „Глоубмастъра“ и е видяла, че е обградена от „Делта Форс“, се е почувствала по-спокойна.

— Тя знае ли защо търсят Лоримър?

— Питаш дали знае, че е бил посредник на незаконни сделки ли? Не ми се вярва. Ако е знаела, сигурно е щяла да каже на съпруга си, а не се съмнявам, че Мастърсън е щял да вдигне голяма гюрултия.

— Със сигурност — потвърди Дарби. — И как смяташ да откриеш Лоримър?

— Не знам. Първо искам да поговоря с Юнг.

— ФБР агентът от Монтевидео ли? Той пък какво общо има?

— Не знам. Знам само, че не се занимава с пране на пари, както твърди…

— Откъде знаеш? — настръхна Дарби.

— Знам още, че работи за Държавния департамент, а не за ФБР.

— Нищо не разбирам.

— Нито пък аз, но го разбрах лично от Натали Кохън. Тя е казала на посланик Силвио и на… какво му беше името на посланика в Монтевидео…

— Макгрори — напомни му Дарби.

— Да, казала им е да му предадат да ми предостави всички разузнавателни сведения, с които разполага.

— А тя не ти ли каза с какво се занимава Юнг?

— Тя е в Сингапур, по-точно казано, беше в Сингапур — и ако щеш вярвай, но обезопасената линия и в самолета, и в посолството взела че се прецакала напълно.

— Искаш ли да пробваш да говориш с нея от посолството?

— Първо искам да поговоря с Юнг.

— Тук или в Монтевидео?

— Всичко, което е събрал, е в Монтевидео — каза Кастило. — Искам да прегледам материалите му. Кой е най-добрият начин да стигнем до Монтевидео?

— Ако тръгнем веднага, от „Хорхе Нюбъри“ има полет на всеки час. Да дойда ли с вас?

— От теб искам да покажеш снимката на Лоримър на всички в посолството — на твоите хора, на момчетата от „Наркотици“, на военните — и да разбереш дали няма да излезе нещо. Не им съобщавай, че го търсим.