Сантини и Бритън кимнаха.
— Специален агент Юнг, онова, което ще ви кажа, е строго секретно по заповед на президента. Ако разкриете каквато и да е част от тази информация пред лице, което не е оторизирано лично от президента или мен, това включва и посланик Макгрори, ще бъде сметнато за углавно престъпление според законите на САЩ. Разбрахте ли ме?
— Искате да ми кажете, че нямам право да докладвам на посланик Макгрори ли? Честно казано, Кастило, не вярвам да имаш такава власт.
— Казано на простичък език, специален агент Юнг, пет пари не давам дали вярваш или не. Въпросът ми беше дали разбираш какво те попитах.
— Разбирам.
— Браво. Сега държа да те уведомя, че съм шеф на Звеното за организационен анализ…
— Какво?
— … което е секретна организация, създадена от президента, и е част от Вътрешна сигурност. Целта на звеното е да открие и обезвреди убийците на Дж. Уинслоу Мастърсън и сержант Роджър Маркъм от морската пехота. Разбра ли ме?
— Защо ми се струва, че целта е да ги… убиете?
— Въпросът ми беше дали разбираш какво ти казах.
— Слухът ми е достатъчно добър.
— За изпълнението на тази мисия, трябва да открием лицето Жан-Пол Лоримър, американски гражданин, на работа в ООН, за когото се предполага, че е в района.
— Вече ви казах, че не съм чувал за него.
— Тъй като е запозната с мисията ми, държавният секретар, за когото ти работиш, е предала заповедите си или на посланик Макгрори, или на посланик Силвио, или на двамата, а именно, че и ти, и всички сведения, които си събрал, трябва да ми бъдат предоставени. Получи ли тази заповед или не?
— Посланик Макгрори ми съобщи, че ще ме потърсите и че трябва да ви съдействам доколкото е възможно — отвърна Юнг. — Освен това каза, ако ме потърсите първо мен, а не дойдете направо в посолството, да ви предам, че иска да се срещнете. Незабавно.
— Намеквайки по този начин, че не сте длъжен да ми съдействате, освен ако той не разбере за какво точно става въпрос ли? Не и преди той да разреши.
— За бога, Кастило, той е посланик.
— Тони, ще можеш ли да се свържеш с посланик Силвио по мобилния си? — помоли Чарли.
— Работя за посланик Макгрори, не за Силвио — сопна се Юнг.
— Нищо подобно. Работиш за Бюрото по разузнаване и проучване към Държавния департамент. Вършиш нещо толкова тайно, че дори държавният секретар не знаеше за какво става въпрос допреди два дни — сряза го Кастило.
По лицето на Юнг се забеляза изненада.
— Известно ли е на Макгрори с какво се занимаваш тук?
Юнг не отговори.
— Ясно, това обяснява много неща. Не си казал на Макгрори с какво се занимаваш, затова той си мисли, че си поредния аташе по правните въпроси. Нали?
— Свързах се с посланика, Чарли — каза Сантини.
— Стана бързо — учуди се Кастило и посегна към телефона.
— Това са те, чудесата на съвременната технология — пошегува се Тони.
— Добро утро, господин посланик. Обаждам се от мобилен, така че трябва да внимаваме какво казваме. В момента съм в Монтевидео — по-точно в Караско — със специален агент Юнг. Надявам се да му предадете онова, което нареди общата ни приятелка Натали. Съобщението не му е предадено точно, затова той е малко подразнен, че съм на негова територия без негово разрешение.
Отговорът на посланик Силвио бе кратък и рязък.
— Благодаря ви, господине. Надявам се скоро да се видим — отвърна Чарли и подаде телефона на Юнг.
— Говори специален агент Юнг, господин посланик.
Той задържа мобилния до ухото си в продължение на трийсетина секунди, след това каза:
— Добре, господине, всичко е ясно. Съобщението не ми бе предадено по този начин.
Посланик Силвио каза още нещо.
— Да, господине — отвърна Юнг. — Разбрах, господине. Много ви благодаря, господине. Искате ли да разговаряте с господин Кастило?
Очевидно посланикът не желаеше да говори отново с Чарли. Юнг прекъсна и върна мобилния на Сантини.
Усмихна се мрачно на Кастило.
— След като посланикът ми предаде съобщението на секретар Кохън — заяви той, — ми обясни, че господин Кастило има разрешение от най-високо ниво не само да е на моя територия, но ако иска да засее тази територия със сол.
Кастило се разсмя.
— Добре. Сега вече доволен ли си?
Юнг кимна.
— Какво всъщност правиш тук? Знам, че не следиш прането на пари.
— Вие не знаете ли?
— Не, не знам. Но ти ще ми кажеш.
Юнг кимна.
— Има връзка с прането на пари. Но работата ми не е да събирам доказателства срещу перачите.
— Май не разбирам.
— Какво знаете за програмата на ООН „Петрол срещу храни“?
— Много повече, отколкото преди една седмица — отвърна Чарли — Какво за нея?