Кастило се изсмя.
— Освен това, Чарли, ще ти отговоря на въпроса, преди да си го задал. Представителят на „Сиско“ не задава въпроси, а аз не му давам обяснения.
— Алекс, ти си значително по-умен, отколкото изглеждаш — отбеляза Кастило.
— Кажи сега какво разбра от агента на ФБР в Монтевидео.
Кастило не отговори на въпроса, вместо това зададе друг.
— В колко ще дойде посланик Силвио?
— Нямах представа колко бързо ще успеете да пристигнете, затова му казах да е тук в три. Всички ще дойдат в три. Нали става?
— Няма проблем — отвърна Чарли. — Трябва да свърша една работа. Ще се върна до три. Докато ме няма, Тони и Джак ще ти разкажат какво стана с онзи гадняр в Монтевидео.
— А пък аз си мислех, че може да се сприятелите — въздъхна Дарби.
— Няма такава опасност. Ще ми трябват карти, топографски карти, на провинция Такуарембо, Уругвай. Колкото по-подробни, толкова по-добре. И терена, и най-близките пътища.
— Защо ми се струва, че имаш намерение да пътуваш с хеликоптер?
Кастило не отговори и на този въпрос.
— За да си свърша работата, ще ми трябва автомобил, само да не е с дипломатически номера.
— Домакинът има джип мерцедес и ми го дава от време на време. Има и шофьор.
— Шофьорът не ми трябва — отвърна Кастило. — Само джипът.
Прислужницата се върна. Буташе количка със сребърен сервиз за кафе.
— Докато си изпиеш кафето, ще донеса ключовете от „Мерцедеса“.
— Нямам време за кафе, Алекс — заяви Чарли и се изправи.
(ДВЕ)
Кънтри клуб „Буена Виста“
Пилар, провинция Буенос Айрес, Аржентина
13:45, 29 юли 2005
Кастило наби спирачки пред тежката бариера в жълто и черно и след няколко опита най-сетне откри с кое копче се сваля прозорецът.
Човекът от охраната го наблюдаваше, без да каже и дума.
— Искам да се видя с господин Певснер.
— Съжалявам, господине. Тук няма човек с такова име.
— Хвани телефона веднага и кажи на господин Певснер, че приятелят му от Виена е дошъл да го види.
Охранителят отвори уста.
— Хващай телефона и му кажи, че приятелят му от Виена с дошъл — повтори Кастило. — Не те моля, действай.
Човекът го зяпна, след това нареди:
— Паркирайте, ако обичате, отсреща, господине. — Той посочи паркинг за три коли.
Едва сега Кастило забеляза втора тежка бариера, през която нямаше да успее да мине нито един натрапник, а ако някой все пак се промушеше, го очакваха ленти с шипове на алеята. Човекът от охраната изчака Кастило да паркира „Мерцедеса“ и чак тогава се върна в кабинката, а колегата му излезе навън, скръсти ръце на гърдите и зяпна втренчено колата.
Кастило слезе, махна с ръка на охранителя и му се усмихна, което доста обърка човека. Чарли извади пурета и я запали.
Пет минути по-късно „Мерцедес ML350“, същият като на Кастило, изфуча навън, направи обратен завой и спря до Чарли. Той го огледа внимателно, ала прозорците бяха толкова тъмни, че едва когато вратата се отвори, Чарли видя шофьора и го позна.
„Нямам никакво време да преценя — дори да предположа — какво, по дяволите, търси той тук.“
— Алфредо! На това му се казва приятна изненада! — възкликна Кастило. — Не очаквах да те видя тук.
— Господин Певснер нямаше представа, че ще се отбиеш, Карл — заяви направо полковник Алфредо Мунц. — Трябваше да се обадиш.
— Ще му се извиня за тази груба проява на невъзпитание.
— Знам, че ще ти се зарадва. Би ли ме последвал, ако обичаш?
— Ти откъде знаеш, че ще ми се зарадва?
— Защото, когато те видях да димиш с пуретата, му се обадих и му казах кой е приятелят от Виена, а той каза: „Страхотно. Много ми се искаше да поговоря с него.“ — обясни Мунц, нареди на охраната да вдигне бариерата и се качи в „Мерцедеса“. Докато Кастило се настани зад волана на своя джип, и двете бариери бяха вдигнати.
Александър Певснер беше в бричове за езда, ботуши и дебело вълнено червено поло. Стоеше на верандата на къщата в очакване на госта.
— Чарли, много се радвам да те видя! — възкликна той и го прегърна, както бе традицията в Аржентина.
— Как си, Алекс?
— Ако беше казал на охраната кой си, щях да ги накарам да те пуснат — обясни той. — Чух само „приятел от Виена“, а там имам доста приятели.
— Ясно — отвърна Кастило. — Да не би да си помисли, че става въпрос за Анри Душон, който като по чудо се е надигнал от мъртвите?
— Кой? Нямам представа за кого говориш, приятелю.
— Както кажеш — усмихна се Кастило.
— Влизай, ще пийнем по чаша вино… Обядвал ли си? Да ти предложа ли нещо за хапване?