— Изядох някакво подобие на сандвич с шунка и кашкавал на летището в Монтевидео, но няма да ти откажа да похапна с теб. Благодаря.
— Ана и децата са на училище. И аз бях на училище. На конно училище.
— Казва се езда, Алекс — поправи го Кастило. — Все те поправям, а ти все забравяш.
— Наистина забравям колко си умен, Чарли. Поне през повечето време.
— Да не би да се опитваш да ми кажеш, че забравяш през повечето време? Или че съм умен само от време на време?
— Може би и двете. Както и да е, тъкмо се понаучих как се язди кон и имах намерение да си направя сандвич с печено. Искаш ли и ти, или предпочиташ…
— Сандвич с печено става, Алекс.
— С вино ли го предпочиташ, или с бира?
— С бира. И кафе.
— Да вървим в трапезарията — посочи Певснер. — Имаш ли нещо против, ако Алфредо седне с нас?
— Не, разбира се.
— Сигурно ще му бъде интересно да разбере защо си дошъл.
— Защо реши, че съм дошъл да ти кажа нещо? — попита Кастило.
Певснер не отговори. Даде им знак да седнат на стъклената маса и ги остави, за да поръча обяда.
— Харесва ли ти да работиш за Алекс, Алфредо?
— Плаща по-добре от ДРУ — отвърна Мунц. — Как е раненото момиче?
— Благодаря ти, че попита. Сравнително добре. Видях я преди няколко дни във Филаделфия.
— Ами семейство Мастърсън? Те добре ли са? На безопасно място ли са?
— Заобиколени са от двайсет и четирима войници от „Делта Форс“ и половината жандармерия на Мисисипи.
— Гледах президента ви по телевизията — призна Мунц. — Чух го, когато каза, че това безобразие не можело да бъде оставено безнаказано.
— И аз го гледах.
— Предполагам, че на теб ти е поръчано да сложиш край на безобразията.
— Откъде ти хрумна?
— От къде на къде ще му хрумне подобно нещо на Алфредо? — попита Певснер, който тъкмо влизаше в трапезарията.
— Американският президент обеща да накаже отговорните за „безобразието“, смъртта на Мастърсън и сержанта…
— Сержантът се казваше Маркъм — прекъсна го Кастило. — Сержант Роджър Маркъм.
— Попитах Карл дали е замесен.
— И какво ти отговори моят приятел Карлос?
— Попита ме откъде ми е хрумнало.
— Ясно — кимна Певснер. — Значи, ако не си тръгнал да отмъщаваш и не си тук, за да ми съобщиш нещо, на какво дължа честта?
— Дойдох да взема назаем хеликоптера ти за няколко дни — каза направо Кастило.
Певснер рязко вдигна глава и го погледна.
След малко заяви:
— Значи е жив и се намира някъде наоколо.
— Кой? — попита Чарли.
— Мъжът, за когото си разпитвал Хауърд Кенеди.
— А Хауърд намерил ли го е?
— Знаеш много добре, че не го е намерил, Карлос.
— В Париж се говори, а и другаде, че е или в Сена, или в Дунав. Хауърд не ти ли каза? Как се казваше?
— Жан-Пол Лоримър и ти много добре знаеш — сопна се Певснер.
— Нали ми каза, че никога не си чувал за него? — засече го Кастило.
— Понякога е по-добре да не знаеш имената на хората — отвърна Певснер. — Познавам доста хора. Понякога не помня имената им. Просто знам с какво се занимават.
— Интересно — отвърна Кастило. — Да приема ли това за „Да, с удоволствие ще ти дам да използваш хеликоптера ми“?
— Нека ти предложа нещо — опита се да се измъкне Алекс. — Да предположим, че някой идва при теб в Тексас и ти казва: „Дай ми назаем един кон. Трябва да свърша една работа.“ Ти отвръщаш: „Само че навън вали и ако ти дам коня си, ще се намокриш целия, ще хванеш пневмония и ще умреш. Дай аз да свърша работата вместо теб.“ Няма ли така да е по-разумно?
— Не и ако имаш намерение да свършиш работата, като заведеш даден човек в козметичния салон, за да му изрисуват индийска точка между веждите. В Париж казах на Хауърд да ти предаде, че искам копелето гадно жив.
— Защо ти е?
— Искам да го чуя как ще ми попее. Също като славейче. Искам да ми каже не само кой е убил Мастърсън и Маркъм, ами всичко, което знае за хората, които са били замесени в разни сделки… знаеш за какви сделки говоря, Алекс. Имам предвид поредица от сделки, свързани с храна, лекарства и петрол.
Певснер го наблюдаваше със студен поглед.
— Кажи ми, питам просто от любопитство, как ще го накараш да пропее? — попита Певснер.
— Питаш дали няма да се пробвам да му извадя зъбите с клещи ли?
— Или да прибегнеш до старото китайско мъчение с капките вода.
— Първо ще се опитам да въздействам на честността му и на справедливостта. Ако не се получи, тогава ще му обясня, че го разбирам напълно. Тъй като знам, че някои хора се притесняват, задето не е в Париж, ще го върна там. Проблем с пътуването няма да има, защото ще го бодна с бупивакаин и когато се събуди, ще се озове на „Плас дьо ла Конкорд“. Ще бъде вързан с вериги чисто гол в доста предизвикателна поза за една от статуите около обелиска от Луксор, с червило, с обеци и роза, бодната в задника.