Кастило се разсмя, след това каза:
— Благодаря ви, че дойдохте, господине.
— Благодаря ти, че ме покани — отвърна Силвио. — Няма ли да ми кажеш какво става? Какви са плановете ти?
— Алекс, има ли къде двамата с посланика да останем насаме за няколко минути?
Дарби посочи ниска постройка в градината.
— Барбекюто става ли? — попита той. — В хладилника има дори бира.
— Става — отвърна Чарли.
Кастило си взе бутилка бира и подаде друга на посланик Силвио, който се усмихна и кимна.
Взе бутилката и се настани на един от столовете, а след това погледна Чарли.
— Едва ли искате да ви разкажа всички подробности, господине — започна Кастило.
— Разкажи ми онова, за което няма проблем да говориш — подкани го Силвио.
— И така, господине, президентът чакаше в „Глоубмастър“ в Билокси и тъкмо бе издал…
— Това е всичко, господине — приключи Кастило двайсет минути по-късно.
Силвио очевидно се бе замислил над казаното досега и остана смълчан.
— За момент латинската ми кръв се опита да вземе надмощие — призна той. — Отначало изпитах симпатия към Бетси Мастърсън и посланик Лоримър. Да научиш, че брат ти, синът ти, не само се занимава с гнусни незаконни сделки, ами е отговорен за смъртта на съпруга и сина ти… И за убийството на един чудесен млад пехотинец. И раняването на…
Той замълча и погледна Кастило.
— Ще те разбера, ако предпочетеш да не ми отговаряш. И доктор Лоримър ли е в списъка за „обезвреждане“?
— Имам намерение да го върна в Щатите. Жив.
Силвио кимна.
— Сигурен съм, че е истинско хранилище на интересна информация — подхвърли той. — Само че това няма да попречи на посланик Лоримър и Бетси да научат какъв мръсник е бил, нали?
— Господине, дори ме е срам да мисля за това. Единственото ми желание е Лоримър да ме насочи към убийците на господин Мастърсън. Те са онези, които трябва да обезвредя. И Сантини, и Дарби ми казват, че щом го върна в Щатите, трябва незабавно да влезе в Програмата за защита на свидетелите, стига да сътрудничи.
Силвио изпъшка.
— Ами ако не иска да сътрудничи?
— Според мен ще иска, господине. Знае, че го търсят. И струва ми се, ще разбере, че след като аз съм успял да го открия, онези, които го търсят, за да го убият — изтезават и убият — също ще успеят да го открият. Знам, че най-лесното е да го заплаша, че ще го върна в Париж и ще го оставя на „Плас дьо ла Конкорд“.
— След като съобщиш на „Монд“, на „Фигаро“ и „Юманите“, че липсващият дипломат от ООН се намира там ли? Да, ще се върже.
— Нямах намерение да съобщавам на вестникарите — призна Кастило.
— Мога ли да ти помогна с нещо, Чарли?
— Искате ли да позвъните на посланик Макгрори и да му обясните защо не съм се срещнал с него?
— Той е искал да се видите ли?
— Той няма представа с какво се занимава Юнг в Монтевидео…
— Затова иска да знае какво става. И как се вписваш ти. За какво е ставало въпрос в съобщението на секретар Кохън?
— Точно така. Казал на Юнг, ако се свържа с него, преди да се отбия в посолството, искал да се види незабавно с мен. Според мен не е необходимо да разбира какво сме открили. Нека да каже с чиста съвест, че не знае нищо по въпроса. Нито за действията ми, нито за мисията на Юнг.
— Разбирам. Ще му позвъня веднага, щом се върна в посолството.
— Благодаря ви.
— Той ще бъде много любопитен — от негова гледна точка смята, че трябва да знае всичко — каква е ролята на Юнг в моето разследване. Или по-точно каква беше. Мога ли да му кажа, след като си заминеш?
— Юнг няма да бъде замесен в действията ми.
— Добре — съгласи се Силвио. — Това е достатъчен отговор на въпроса ми.
„Какво означава изражението на Силвио?
Не вярва ли, че Юнг няма да бъде замесен?
Дали не е изненадан, че няма да го включа?
Може би не му стана приятно, че държа Макгрори, колега посланик, на тъмно, а той трябва да се оправя с кашата, след като си замина?“
— Господине… изражението ви. Да не би по някакъв начин да съм ви засегнал?
— Май не съм за дипломат с това издайническо лице — отвърна Силвио. — А и не съм опитен като теб. Учудих се, че няма да използваш Юнг, а когато си тръгнеш, ще го вземеш със себе си.
— Защо?
— Първо, по този начин ще разкриеш прикритието му пред посланик Макгрори. Макгрори скоро ще научи, че Юнг не е вършел работата, която се е правел, че върши. След като нямаш намерение да му съобщиш, че действаш по заповед на президента, той ще отнесе въпроса към Държавния департамент. Сигурен съм, че ще го направи. Ако не го знае, той отговаря за цялата дейност на правителствените агенции в страната. Има право да наложи вето върху действията им. А той дори няма да научи, докато мисията ти не приключи. Ще бъде доста разгневен.