Кастило се разсмя.
— Представа нямам защо се смея — каза той, а след това попита: — Какво казвахте за „Канзас“?
— Симпатичен ресторант. Отвлечена е от паркинга отзад. Ако искате, можем да отидем да обядваме там и така сам ще огледате мястото.
— Благодаря. С удоволствие. Нямам представа какво да търся, но нали все отнякъде трябва да започна.
— Ще ме извините за невежеството, но защо просто не отидете в посолството и не кажете на шефа на охраната Кен Лауъри, много свестен човек между другото, защо сте тук?
— И системата веднага ще ме всмуче. Цялата идея е да не попадам в системата.
— Никой ли не знае, че сте изпратен тук? И от Агенцията ли не знаят?
— Агенцията изобщо не бива да разбира. И без това съм в черния списък. И в техния, и в списъка на ФБР.
Сантини се замисли над тези думи.
— Затова пък ми се иска да науча колкото е възможно повече за тях. Да не би по този начин да ви поставя в неловко положение.
— Джоуел каза, че сте върхът. Държа на мнението му. А и няма кой знае какво за казване. Представителят на ЦРУ — прикритието му е търговски аташе — е добър човек, казва се Алекс Дарби. Мога да кажа, че е свестен. В посолството няма представител на ФБР, но вчера изпратиха двама агенти от Монтевидео, за да помогнат с каквото могат. Типични агенти на ФБР.
— Мислите ли, че… как му беше името, Дарби, нали? — Мислите ли, че Дарби е близък с ДРУ и местните ченгета?
— Значи знаете какво е ДРУ?
— Аржентинският вариант на ЦРУ и ФБР, взети заедно, нали така?
Сантини кимна, след това попита:
— Идвали ли сте преди в страната?
— Да.
— И никой в посолството ли не ви познава?
— Май не. Никога не съм влизал в посолството.
Сантини кимна, прие отговора за чиста монета и чак тогава отговори:
— Дарби поддържа връзки с ДРУ, а Лауъри е гъст с ченгетата. — Замълча и след секунда попита: — А какво ще стане, ако… когато… открият, че сте тук? Че душите? Аз няма да кажа нищо, само че…
— Надявам се да не се разчуе. Това ще изложи Натали Кохън пред посланика, защото не му е съобщила. Тя знае, че съм тук, знае и защо.
— Наричате държавния секретар на малко име?
— Не, обръщам се към нея с „госпожо“ — отвърна Кастило, след това добави с усмивка: — Тя обаче ми казва Чарли.
— Като стана дума за имена, Джоуел каза, че Госингер е прикритие.
— Името ми е Кастило. Чарли Кастило.
Той подаде ръка. Сантини я стисна.
— Тони — представи се той и продължи на италиански: — Не приличаш на италианец.
Чарли поклати глава и отговори на италиански:
— Наполовина съм немец, наполовина тексасец. Преобладава испанското наследство.
— Италианският ти е много добър.
— Езиците ми вървят.
Сантини кимна и полюбопитства.
— Прикритието добро ли е? Ако ДРУ прояви интерес към теб, веднага ще проверят. Много ги бива по тая част.
— Няма страшно. Госингер, който работи за германския вестник „Тагес Цайтунг“, е дошъл, за да напише материал за оцелелите от „Граф Шпее“. Ако главният редактор в „Тагес Цайтунг“ все още не е съобщил в германското посолство, че съм тук и да им благодаря за всяка оказана помощ, ще го направи в най-скоро време.
Сантини го погледна.
— Значи говориш испански, идвал си тук и преди, а прикритието ти е стабилно. Въпреки това просто не мога да разбера как ще се справиш със задачата си, без да отидеш до нашето посолство.
— Не съм казал, че няма да ходя в посолството. Чарли Кастило няма да ходи в посолството.
— Много те бива в прикритията. Ще ги преметнеш всички, а? Ще мине ли номерът с Госингер в посолството?
— Защо да не мине?
— Може ли да ти предложа нещо?
— Давай, слушам те.
— Дори да приемат хер Госингер за чиста монета, няма да успееш да изкопчиш и дума в посолството. Първо, случаят не е отразен в пресата, а още никой не е хванал клюката. Аржентинците са засрамени, затова са потулили случая. На американците не сме съобщили — нито на журналистите, нито на „Ню Йорк Таймс“, на абсолютно никого. Аржентинците си живеят с надеждата, че когато лошите се усетят, че са отвлекли съпругата на дипломат, ще я пуснат и цялата работа ще се забрави. Лично аз смятам, че пикаят срещу вятъра, но друг начин в момента няма. Така че, ако хер Госингер отиде в посолството и започне да разпитва, Лауъри и всички останали ще започнат да се питат откъде, по дяволите, въпросният хер Госингер е разбрал.