Полковник от Военновъздушните сили в лятна униформа слезе от хеликоптера, обърна се, за да изтегли малък сак, и чак тогава последва агентите от Тайните служби към засенчената от тента тераса на къщата.
Президентът стисна ръката на полковник Джейкъб Д. Торине от Военновъздушните сили и му подаде бутилка бира. След това всички вдигнаха погледи, когато друг „Хюи“ — армейски едномоторен хеликоптер в убито маслиненозелено — направи заход и кацна.
Слязоха едър мъж в делови костюм и офицер от армията, майор в лятна униформа. Те последваха друг агент от Тайните служби към верандата.
— По-добре късно, отколкото никога, нали така, Том? — бе поздравът на президента към секретар Хол.
— Господин президент, подранили сме с десет минути — каза Хол.
— Как си, Чарли? — обърна се президентът към майор К. Г. Кастило от Специалните части на САЩ и му подаде ръка.
— Добър ден, господин президент — поздрави Кастило.
— Да се захващаме за работата — предложи президентът. — След това вие двамата ще можете да се отървете от униформите.
Обърна се, за да погледне към къщата. Трима мъже вече излизаха на верандата. Единият държеше две малки сини кутии, облечени в кожа. Вторият носеше дигитален фотоапарат „Никон“, а третият — сако.
Президентът спусна навитите ръкави, закопча ги, след това закопча и най-горното копче на ризата си, нагласи вратовръзката и облече сакото.
— Панталоните да не се виждат на снимката — обърна се той към фотографа и го попита: — Къде искате да застанем?
— До стената ще бъде добре, господин президент.
— Очаква ви награждаване — започна президентът. — Нали разбрахте, че това създаде известни проблеми?
— Да, господине — отвърнаха почти едновременно Торине и Кастило.
— Ще повторя историята заради директор Шмит и директор Пауъл. За мен няма съмнение, че тези двама офицери заслужават по-високо отличие от Кръст за бойни заслуги. Когато откриха самолета „727“, който никой друг не успя да намери, те го откраднаха и спасиха живота на един господ знае колко хора, предотвратиха хаоса и паниката и във Филаделфия, и в цялата страна. Освен това, макар и не толкова важно, те изпратиха послание до всички лунатици, които мислят по същия начин, че Съединените щати притежават военна сила и разузнавателни средства, които могат да възпрепятстват един наистина впечатляващ замисъл.
— За съжаление, за да ги наградя с Медал за храброст — първоначалното ми намерение бе да получат Кръст за изключителни бойни заслуги, — трябваше да направя изявление. Тъй като операцията бе тайна, това бе невъзможно. Не е в интерес на нацията. Освен това генерал Нейлър изтъкна, че ако в изявлението си спомена „секретни действия“ и „тайна операция“, ще привлека вниманието на някои от надзорните конгресни комисии и те ще настояват за подробности. Резултатът щеше да е същият, а „Уошингтън Поуст“ и „Ню Йорк Таймс“ щяха да раздухат случилото се.
— Единствено по тази причина те не получават отличието, което заслужават и което искрено бих искал да им връча. Освен това генерал Нейлър изтъкна, че стореното от тях може да бъде определено като „изключителен професионализъм по време на въздушни действия при изключително опасни условия“. Това ще бъде записано и в досиетата им.
Той погледна директорите на ЦРУ и ФБР.
— Пресата няма да има достъп до снимките, ала когато Чарли и полковник Торине ги погледнат в бъдеще, искам да си спомнят с умиление — ти също, Том — деня, когато са били наградени.
— Подредете се. Генерале, ще започнете ли?
Директорите на ФБР и ЦРУ се надигнаха от столовете си без всякакъв ентусиазъм.
Генерал Нейлър изчака фотографът да подреди присъстващите и зачете:
— „Заповед. Централно командване на Военновъздушните сили, Вашингтон, окръг Колумбия, 18 юни 2005. Предмет: Връчване на Кръст за бойни заслуги. Кръстът за бойни заслуги, тринайсети подред, се връчва на полковник Джейкъб…“
— Така е много по-добре, Чарли — каза президентът и погледна дрехата, с която се бе преоблякъл Кастило — блуза с яка и три копчета отпред, панталони в цвят каки и маратонки. — Сядай и казвай какво да направя за теб.
Президентът забеляза изражението на Кастило.
— Защо ми се струва, че ще съжалявам? — подхвърли той.
Кастило не отговори.
— Хайде, Чарли, кажи какво има — настоя президентът.
Лицето на генерал Нейлър не трепваше.