— Ами местните власти?
— От всичко, което успях да разбера, те полагат всички усилия, ала резултатът е същият — пълна нула. Така че извършителят чака да види какво ще стане.
— Това ли е всичко?
— Да, господине. Струва ми се, че съм напълно безполезен тук. Господи, откъде му е хрумнала на президента шантавата идея, че съм Шерлок Холмс? Иска ми се да не ме беше изпращал тук. Наистина ми се иска да помогна, а не успявам да направя нищо.
— Чакай малко, Чарли.
— Шерлок, говори президентът.
— Мили боже! — заекна Кастило.
— Не, само президентът — разсмя се той. — Радвам се, че те изпратих, Шерлок. Не можех дори да се надявам на по-изчерпателен доклад, освен това качествен доклад като този, който току-що направи пред секретар Хол, едва ли щеше да стигне до мен достатъчно бързо.
— Господине, много се извинявам…
— Няма защо да се извиняваш, Чарли. Имам само един въпрос.
— Да, господине.
— Какво става с господин Мастърсън? На него — и децата осигурена ли им е закрила?
— Да, господине. Господин Дарби — двамата с господин Мастърсън са близки приятели — ми каза, че изпратил хора около дома на господин Мастърсън и се надява той да не е усетил, че наблюдават къщата. Освен това наоколо патрулират аржентинските ченгета и агенти от ДРУ.
— Тяхното ФБР ли?
— Да, господине. Нещо много подобно. И господин Сантини, и господин Дарби ми казаха, че ДРУ знаят какво правят.
— Когато утре сутринта се видиш с посланик Силвио, предай му, че съм много загрижен.
— Разбира се, господине.
— Това е всичко засега — реши президентът. — Вършиш точно онова, заради което те изпратих, Чарли, при това се справяш чудесно.
— Благодаря ви, господине.
— Госпожа Хол ти изпраща поздрави. Сигурен съм, че и съпругата ми ти изпраща своите.
— Благодаря, господине.
— Лека нощ, Чарли — завърши президентът.
— Интересно момче — отбеляза президентът.
— И много симпатичен — добави госпожа Джанис Хол. — По гласа му личеше колко е загрижен за горката жена и семейството й.
— Преди да се запознае с него, Джанис все разправяше, че не може да понася мъже, които привличат жените като пеперуди към пламък.
— Върви по дяволите, Мат — възмути се госпожа Хол.
— Добре че го изпратих там — каза президентът и добави: — Както и че настоях да остане при Мат.
— Моля? — попита първата дама.
— Когато върна самолета, първата ми мисъл бе да го взема в Белия дом. След това разбрах, че няма да излезе нищо. Можете ли да си представите на какво напрежение щеше да бъде подложен тук? Всички до един в сградата щяха да се опитват, първо, да го контролират и, второ, да му пречат да се добере до телефона ми или Овалния кабинет. Като остана на работа при Мат, не се стигна до никакви проблеми.
(СЕДЕМ)
Стая 1550
Хотел „Фор Сийзънс“
„Черито“ 1433
Буенос Айрес, Аржентина
06:25, 23 юли 2005
Кастило бе поръчал събуждане за седем — щеше да разполага с два часа, за да се облече, да закуси и да стигне в посолството до девет и половина, — така че щом погледна часовника си, докато се пресягаше за телефона, и видя колко е часът, усети неприятна тръпка. Не можеше да се надява на добри новини.
— Hola?
— Кастило? — прозвуча вбесеният глас на Дарби.
— Да?
— Защо не вдигаш мобилния? — нападна го Дарби.
— Какво има?
— Слизай веднага, ще те чака кола.
— Какво е станало?
— Мога само да ти кажа, че новините не са добри — заяви Дарби и затвори.
V.
(ЕДНО)
„Авенида Томас Едисън“
Буенос Айрес, Аржентина
06:40, 23 юли 2005
Малка сива алфа ромео — доколкото Кастило можеше да прецени, бяха същите като фиатите, с изключение на надписите — с аржентински номера, чакаше пред хотел „Фор Сийзънс“, когато Кастило изскочи през въртящата се врата.
Докато Кастило я оглеждаше и се питаше дали е за него, шофьорът отвори вратата.
— Senor Кастило?
Кастило закрачи бързо към колата и се качи. Тя потегли със свистене на гумите още преди Кастило да успее да прехвърли и закопчее предпазния колан.
— Говорите ли испански, господин Кастило? — попита шофьорът с ясно изразен американски акцент.
Чарли се взря внимателно в него. Беше с маслинова кожа и черна коса, на трийсетина и няколко, в строг костюм и поне според Кастило можеше лесно да мине за porteno, коренен жител на Буенос Айрес.
— Si — отвърна той.
— Поздравете полковник Алфредо Мунц от ДРУ — продължи шофьорът на типичен за porteno испански.