Посланик Силвио и Лауъри минаха през кордона от аржентински полицаи. Никой не понечи да ги спре.
„Сигурно ги познават.“
Останалите спряха пред полицаите.
Силвио тръгна към събралите се до таксито.
— Добро утро — поздрави той. — Казвайте.
— Джак е в таксито, господин посланик — каза Дарби. — Прострелян е два пъти в главата.
Силвио погледна Кастило, но не му каза нищо.
— Ваше превъзходителство — намеси се Мунц, — позволете ми пръв да изразя искреното си съжаление.
— Благодаря, полковник — отвърна Силвио на испански. — Някой знае ли какво се е случило?
Преди да получи отговор, Силвио продължи:
— Ами госпожа Мастърсън?
— Тя е в линейката на Немската болница, ваше превъзходителство — обясни Мунц. — Очевидно е била упоена. От похитителите.
Силвио изви вежди, но не каза нищо. Тръгна към линейката. Мунц, Дарби и Лауъри тръгнаха след него. Чарли също закрачи след тях — „Как иначе ще разбера какво става?“
Когато стигнаха до линейката, Силвио се обърна към Кастило.
— Вие сте господин Кастило, нали? — попита той.
— Да, господине.
Силвио почука на задната врата на линейката, отвори и се качи.
Вътре видя двама мъже и една жена в сини болнични престилки, баджове с имената им.
Госпожа Елизабет Мастърсън се бе отпуснала на стол, облегнат на далечната стена в просторната линейка. На лицето й бе поставена кислородна маска, а на едната ръка висеше апарат за кръвно налягане. Лекарката й мереше пулса.
Силвио се приближи до Мастърсън, отпусна се на колене и стисна ръката й.
— Елизабет — заговори тихо той на английски. — Много съжалявам.
Тя го погледна, очевидно объркана, и извърна очи.
— Очевидно е била дрогирана — обясни лекарката.
— Какво сте й дали? — попита Силвио.
— Не можем да направим много, преди да разберем какво й е дадено. Подозираме, че е бупивакаин, но преди да дадем кръвна проба за изследване в лабораторията, не мога да кажа със сигурност.
— Защо не сте я откарали в болницата? — попита Силвио и без да дочака отговор, нареди: — Тръгвайте веднага, ако обичате.
Обърна се към Лауъри.
— Господин Лауъри, вървете с нея. Направете каквото трябва, за да няма проблеми.
— Добре, господине — отвърна Лауъри.
— Вземете колкото хора прецените.
— Добре, господине.
Силвио тъкмо се канеше да слезе от линейката, когато Мунц изрева:
— Капитан Хименес!
Един от мъжете в цивилно облекло, застанал при офицерите от полицията, дотича начаса.
— Осем човека, две коли — нареди Мунц. — Едната кола да кара пред линейката, втората да я следва. Ще има американци. Осигурете безопасността на сеньора Мастърсън. Докладвайте веднага, щом я настанят в болницата. И не допускайте пресата нито до нея, нито до лекарите.
— Si, mi coronel. — Капитан Хименес се обърна и затича, крещейки нареждания. Лауъри хукна след него.
— Благодаря ви, полковник — обърна се Силвио към Мунц. — Кажете какво се знае.
— Тъкмо се канехме да разберем, ваше превъзходителство, преди да пристигнете — обясни Мунц. — Елате с мен, наше превъзходителство.
Мунц ги поведе към полицаите от Военноморската префектура.
— Ти ли беше първият, който пристигна на местопроизшествието? — попита Мунц.
— Si, mi coronel.
„Това ченге направо ще се напикае. Изпитва ужас от Мунц.“
Посланик Силвио забеляза същото. Усмихна се на полицая и подаде ръка.
— Добро утро — поздрави той и Кастило забеляза, че акцентът му е като на местен. — Казвам се Силвио. Аз съм посланикът на Съединените щати и се опитвам да разбера какво става.
— Si, senor.
— Казвай — настоя Мунц.
— Mi coronel, патрулирах по „Пуерто Мадеро“, когато ми се обадиха да дойда тук.
— Какво ти казаха?
— Да разследвам вероятен грабеж и убийство — обясни полицаят, а след това добави с известно нежелание — и някаква луда.
— Знае ли се кой се е обадил? — попита Мунц и погледна над рамото на Кастило. Кастило се обърна и видя, че военноморският командир, който бе разговарял одеве с Мунц, се е приближил.
— Шофьорът на камиона, mi coronel — отвърна командирът.
— Той къде е? Доведете го.
Когато двама полицаи от Военноморската префектура започнаха да блъскат шофьора на камиона, едър изнервен мъж в края на четирийсетте, Мунц им даде знак да престанат и се приближи към тях. Посланикът, Кастило, Дарби и шофьорът го последваха. Флотският офицер също направи крачка, но Мунц му нареди с махване на ръка да остане на мястото си. След това Мунц освободи нервно полицаите.
— Бихте ли ни казали какво знаете, сеньор? — попита Мунц.