— Господине, аз знам как да подходя — призна Кастило.
Посланикът посочи телефона на бюрото си.
Кастило вдигна слушалката и чу:
— Оператор.
— Казвам се Кастило. Трябва ми обезопасена линия с Белия дом. Посланикът е до мен, ако ви трябва разрешение.
Силвио пое слушалката от Чарли.
— Говори посланик Силвио. Господин Кастило има разрешение да се обади в Белия дом и сега, и по всяко време в бъдеще, когато пожелае.
— Благодаря ви — Кастило пое слушалката.
— Белият дом.
— Обаждам се от посолството на САЩ в Буенос Айрес. Моля, проверете дали връзката е обезопасена.
Десет секунди по-късно телефонистката на Белия дом потвърди:
— Връзката обезопасена.
— Обажда се К. Г. Кастило. Бих искал да говоря с държавния секретар, ако обичате.
Той чака цели трийсет и пет секунди, преди да чуе мъжки глас.
— Това е обезопасената линия на държавния секретар.
— Обажда се К. Г. Кастило. Бих искал да разговарям с държавния секретар.
— Секретарят спи, господин Кастило.
— Сигурно. Свържете ме, ако обичате.
Минаха четирийсет и пет секунди.
— Свържете го — нареди Натали Кохън.
— Обажда се Кастило, госпожо секретар.
— Чарли, ти имаш ли представа колко е часът във Вашингтон?
— Да, госпожо. Посланик Силвио би искал да разговаря с вас.
Преди да подаде слушалката на посланика, чу как държавният секретар прошепна: „Господи!“
След това се отправи към вратата. Посланикът махна с ръка, за да му даде знак да остане.
— Обажда се посланик Силвио, госпожо секретар — представи се Силвио. — С прискърбие трябва да ви съобщя, че преди час и половина бе открито тялото на заместник-посланик Дж. Уинслоу Мастърсън. Прострелян е два пъти в главата…
— Секретарят иска да разговаря с вас, господин Кастило. — Посланикът му подаде слушалката.
— Да, госпожо.
— Защо се обади ти, Чарли?
— Знам как да стигна до вас, без да ме изтезават най-различни бюрократи.
— Знаеш ли нещо, което посланикът не знае?
— Не, госпожо. Никой не е наясно какво става.
— Предполагам, вече си разказал на Мат Хол.
— Не съм, госпожо, ще му се обадя веднага след като приключа разговора с вас.
— Искаш ли аз да му съобщя?
— Благодаря ви, но няма да е необходимо.
— Ще се наложи да събудя президента, за да му съобщя новината. Най-сетне снощи ми каза, че те е изпратил там и какво си открил, Шерлок.
— Да, госпожо.
— Ще се чуем пак, Чарли.
— Да, госпожо.
По линията се чуха няколко прищраквания, след това прозвуча нов глас.
— Белият дом. Приключихте ли с разговора?
— Отново разговаряте с Кастило. Бихте ли ме свързали по обезопасена линия със секретар Хол?
— Изчакайте, ако обичате.
— Обезопасената линия на секретар Хол — чу се нов глас.
— Том?
— Говори специален агент Динслър. С кого разговарям?
— Том Макгайър или Джоуел Исаксън да са там?
— Не.
— Казвам се Кастило. Бихте ли ме свързали със секретар Хол, ако обичате?
— Секретарят спи, господине.
„Нарече ме «господине», което означава, че не ме познава.“
— Събудете го, ако обичате.
— Мога ли да попитам за какво става въпрос, господине?
— Повикайте го на проклетия телефон, веднага!
Отговор не последва, но петнайсет секунди по-късно секретарят на Вътрешна сигурност Матю Хол се обади.
— Чарли, просто трябваше да кажеш на Динслър кой си. Не е нужно да го ругаеш — сопна се ядосано Хол.
— Да, господине. Господине, Мастърсън, господин Мастърсън, заместник-посланикът, бе убит.
— Мили боже! — възкликна Хол. — Ами съпругата му?
— Откараха я в Немската болница. Придружават я осем агенти на ДРУ и четирима наши. Копелетата са я дрогирали. Събудила се е — по-точно казано, дошла е в полусъзнание — на задната седалка на едно такси и е открила съпруга си с два куршума в главата.
— Господи, Чарли!
— Да, а той наистина беше добър човек.
— Кога се е случило?
— След полунощ. Изплъзнал се е на охраната — хора на ЦРУ, полковник от ДРУ, истински професионалист, и десетина други — очевидно след това е взел такси, за да се срещне с някого. Вероятно се е канел да плати откуп или да уреди размяната.
— Кажи ми всички подробности. Бавно обаче. Ще трябва да разкажа и на президента, и на Натали.
— Натали вече знае. Посланик Силвио току-що разговаря с нея и тя каза, че ще съобщи на президента.
— Добре, тогава ми разкажи какво знаеш.
— Добре, господине. Няма много освен онова, което вече ви казах. Шофьор на камион е открил госпожа Мастърсън да се лута дрогирана на една улица до пристанището. Била е силно дрогирана. Обадил се е на ченгетата и те открили тялото на Мастърсън, претърсили го, разбрали, че е дипломат, и веднага съобщили на ДРУ. Полковникът от ДРУ, опитен е, знае какво прави, е бил пред къщата на Мастърсън с един от хората на Дарби.