— Всеки път, като си спомня, ме втриса — разсмя се Дарби.
— Джоуел каза, че не си поплюваш — обади се Сантини. — Браво, шампионе, справи се много добре.
— Ще ми се и аз да мислех така.
— И аз мисля, че се справихте блестящо — намеси се посланик Силвио. — Чудех се обаче защо им казахте, че решението да не се прибягва до екстрадиция е ваше?
— Господине, докато бяхме в Афганистан, когато подозирахме, че нещо може да ни прецака, казвахме: „Майната му. Какво ще ми направят, най-много да ме изпратят в Афганистан.“
Силвио се разсмя.
— Има още един израз: „Ако не издържаш на топлина, излез от кухнята.“ Беше много благородно от ваша страна, господин Кастило. Искрено ви благодаря.
— Господине, не е ли по-добре да ме наричате Чарли?
— Разбира се. Благодаря. Името ми е Хуан. Приятелите обикновено ме наричат Джон.
— Истинското ми име е Карлос, господине, и с ваше позволение, ще продължа да ви наричам „господине“ и „господин посланик“.
— Чарли, кои са двамата агенти, които ще изпратят? — полюбопитства Сантини.
— И двамата са бивши ченгета от Филаделфия. Работихме с тях, докато търсехме изчезналия „727“. Жената е сержант от разузнаването, а мъжът е работил години наред под прикритие към Отдела за борба с тероризма. Хол остана впечатлен и от двамата и каза на Джоуел да ги вербува. Джоуел тъкмо ги е освободил от школата, за да постъпят на работа при Хол. Така че и двамата бяха на разположение.
— Те какво ще вършат тук?
„Що се отнася до сержанта, смятам да я гледам влюбено в красивите очи и да налея колкото е възможно повече каберне совиньон в прекрасното й гърло.“
— Тъкмо затова ви помолих да останете, господин посланик — обясни Кастило. — Алекс, бях в болницата, докато двамата с Лауъри разговаряхте с нея…
— Мунц ми каза, че си идвал — прекъсна го Дарби.
— Да ти призная, Алекс, имам чувството, че тя не ти каза истината само истината и нищо друго, освен истината.
В очите на Дарби проблесна изненада, след това той се овладя.
— Чарли, тя тъкмо излизаше от въздействието на бупивакаина. Не беше на себе си и не си даваше сметка какво говори.
— Беше достатъчно на себе си, за да се тревожи за децата — натякна Кастило. — Когато обаче се стигна до подробностите около отвличането, изведнъж забрави всичко. Не става въпрос, че й се губеха отделни моменти, тя не помнеше нищичко.
— Аз не останах с такова впечатление — каза Дарби.
— Сега ще отидем до болницата — стига да имате възможност да отделите от времето си, господин посланик, да дойдете с нас, за да я запознаете с мен и Тони. Тони ще я попита какво се е случило и ще я помоли да ни разкаже каквото си спомня.
Дарби поклати глава.
— Защо й е да лъже? Защо? — недоумяваше той.
— Според мен, господин Каст… Чарли, — има предвид, че похитителите са й наредили какво да ви каже — да ни каже, — тоест колкото е възможно по-малко и са я заплашили — поясни Силвио.
— Точно така, господине — кимна Кастило. — А ние трябва да се доберем до колкото е възможно повече информация.
— След като застреляха Джак — продължи да настоява Дарби, — според мен тя не би имала нищо против да ни разкаже всичко, което знае.
— Освен ако не са заплашили децата й — опита се да обясни Кастило. — След като са застреляли съпруга й, тя е наясно, че няма да се поколебаят да убият и децата. Може би дори семейството й. Баща й и брат й.
— Не преувеличаваш ли, Чарли? — учуди се Дарби.
— Какъв брат? — попита Сантини.
— Работи в ООН — обясни Кастило. — Не знам нищо друго. Алекс спомена, че двамата с Мастърсън не се разбирали.
— Срещал съм се веднъж с него — обади се Силвио. — Беше нещо като координатор между агенциите. Работеше в Париж. Мислех си дали да не се свържем с него, за да съобщи той новината на баща си, защото човекът има сериозен проблем със сърцето.
— Господине — Алекс, знаете ли как се казва?
— Лоримър — отвърна Алекс. — Жан-Пиер или Жан-Пол. Нещо такова. Френско име. Първото име на посланика — бащата на Бетси — е Филип.
— Те французи ли са?
— Може би някога, много отдавна, да са се преселили също като семейството на Джак — предположи Дарби. — Джак с удоволствие разказваше на хората, които мразеха Юга, че имало трима с фамилия Мастърсън — „свободни цветнокожи мъже“, — които били офицери в армията на Конфедерацията. Двама служели във флота, единият бил в армията. Когато се бъзикаше с хората, им казваше, че семейство Мастърсън са натрупали богатствата си с търговия на роби.