Выбрать главу

— Значи според теб не става въпрос за обикновено отвличане, така ли?

— А според теб?

— Тя беше отвлечена, следователно става въпрос за отвличане. Само че нещо тук намирисва.

— Точно така. Имаш ли представа какво?

— Никаква.

— Ако имаше, щеше ли да ми кажеш?

Кастило го погледна в очите.

— Щях. Между нас казано, какво си помисли, когато… май правилната дума е „разпитвам“… когато Дарби и Лауъри я разпитваха.

— Не бих описал отговорите й като напълно искрени.

— Тук има нещо, но първото, което ми мина през ума, беше, че са я заплашили — най-вероятно децата — ако каже и дума за тях.

— Защо просто не са я убили?

— Искат нещо от нея. Може би Мастърсън не е занесъл откупа. А сега заплашват децата, ако не си получат парите. Наистина не знам.

— Тони Сантини е изключителен в работата си като агент на Тайните служби.

— Знам. Наистина ли се е наранил, като е паднал от лимузината на президента?

Кастило се замисли за момент, преди да отговори.

— Била е лимузината на вицепрезидента.

— Колко неловко!

— Както и да е — продължи Чарли и смени темата. — Посланикът ще го представи като човек от Тайните служби, зачислен да пази нея и децата, и той ще се възползва, за да измъкне някаква информация.

— А той ще й каже ли, че са те назначили за генералисимус?

— И това ли знаеш, Алфредо?

— Също като теб, Карл, отварям си и ушите, и очите.

— По-скоро си пуснал навсякъде и уши, и очи — поправи го с усмивка Кастило.

— Така е — съгласи се Мунц.

— Екип агенти на ФБР са на път към Аржентина, за да помогнат при разследването. С тях пътуват и двама агенти от Тайните служби, за да ми помагат. Едната е изключително умна жена със завиден опит в разузнаването. Ще я прикрепя към госпожа Мастърсън и се надявам да изкопчи нещо. Другият е невероятно ченге със страхотен нюх към всичко, което става на улицата, работил е дълги години под прикритие, при много трудни условия. Него ще го оставя да пресява всичко, до което се докопат от ФБР. Много ще съм ти задължен, ако споделяш с него каквото научите.

— Разбира се, но проблемът е, че няма почти нищо.

— Освен това са изпратили самолет на Военновъздушните сили, за да върне тялото на Мастърсън, жена му и децата в Щатите.

— Ти с тях ли ще заминеш?

„Господи, дори не бях помислил“.

— Може би. Дори да замина, сигурно ще се върна.

Мунц кимна, след това подаде ръка.

— Радвам се, че си поговорихме, Карл.

— Благодаря ти за всичко, Алфредо.

(СЕДЕМ)

Госпожа Елизабет Мастърсън беше преместена от интензивното отделение, но Кастило лесно намери новата стая. Четирима униформени от Федералната полиция, командвани от сержант, и двама мъже в цивилни дрехи — единият бе Пол Сиено, агентът от ЦРУ — не се отделяха от вратата в самия край на коридора.

Сиено кимна на Кастило, когато Чарли почука на вратата. След секунда посланик Силвио открехна, за да провери кой е, и чак след това отвори.

— Влезте, господин Кастило — покани го той и Чарли влезе. — Бетси е тук, господин Кастило.

Госпожа Мастърсън бе седнала в леглото, облечена в нощница, вероятно донесена от къщи. Видя още две жени. Бе почти сигурен, че това са съпругата на Дарби и съпругата на посланика. Бяха седнали на столове до стената, а Дарби и Сантини се подпираха до тях.

Кастило се приближи до леглото.

— Президентът ме помоли да ви изкажа съболезнованията му, госпожо Мастърсън.

„Колко бързо ми дойде лъжата.

Ако президентът се беше сетил, със сигурност щеше да изкаже съболезнованията си.“

— Много мило от негова страна — отвърна госпожа Мастърсън. Не подаде ръка и бе очевидно, че се усмихва с огромно усилие.

— Приемете и моите съболезнования.

Отговор не последва, освен замръзналата на устните й усмивка. Кастило продължи:

— Заповедта му, госпожо, е да осигуря безопасността на вас и на децата ви, да ви върна в Съединените щати колкото е възможно по-бързо и безпроблемно.

Усмивката остана на лицето й, а тя не отговори.

— Каза ли ви посланик Силвио, че господин Сантини има дългогодишен опит в Тайните служби като охрана на президента?

— Да, каза ми.

— Аржентинските власти са изпратили най-добрите си хора, за да окажат помощ на господин Сантини.

— Посланикът ми каза.

— Надяваме се самолетите, изпратени от президента, да кацнат скоро. Единият ще ви върне със семейството в Съединените щати веднага щом се почувствате по-добре, а с другия ще пристигне екип експерти на ФБР, които да помогнат в разследването, и двама агенти на Тайните служби, които да ви охраняват. Единият от агентите е жена.