Асансьорът го накара да си спомни за Хауърд Кенеди.
„По дяволите, не му пуснах имената.“ Бръкна в джоба на сакото за листа, който бе написал Юнг. Беше целият мокър, но се четеше.
Внимателно остави мокрия лист на стъклената масичка за кафе в хола, след това влезе в спалнята и се съблече.
Четирите години в „Уест Пойнт“, час 202 — „Лична хигиена“, или как да вземеш душ за нула време — си казаха думата. Пет минути по-късно се бе изкъпал и преоблякъл в нов панталон и риза.
Първо позвъни на обслужване по стаите и поръча вечеря плюс бутилка „Джак Даниълс“, а след като размисли, поръча и бутилка „Феймъс Граус“ и две бутилки каберне совиньон „Сенетин“. На обяда с посланик Силвио двамата пиха същото вино и както посланикът каза, то бе наистина превъзходно.
След това се обади на пиколото и му каза, че костюмът му е мокър и на всяка цена трябва да е сух и изгладен до шест и половина сутринта. Пиколото отвърна, че няма проблем, което накара Кастило да реши, че услугата сигурно ще струва поне колкото самия костюм, купен от „Брукс Брадърс“, когато имаше намаление от трийсет процента.
Най-сетне се отпусна на канапето и набра номера на Кенеди.
Едва се чуваха. Кенеди се оплака, че толкова противен дъжд не е виждал през целия си живот. Очевидно бурята се бе преместила на двайсет и пет километра и в момента вилнееше над международното летище „Министро Пистарини де Езейза“ и пречеше на яснотата на връзката.
Бе стигнал до последното име от списъка агенти на ФБР — наложи се да му ги казва по букви, понякога дори повтаряше — когато на вратата се звънна.
Когато отвори, специален агент Шнайдер, жена, която бе изпратена от пиколото и мъж облечен като барман, с количка, натоварена с уиски, вино и чаши, чакаха в коридора.
Специален агент Шнайдер беше с дънки и пуловер. Косата й бе още влажна.
Той ги покани да влязат.
— Сипи си нещо за пиене — предложи й той. — Храната ще пристигне всеки момент.
Подписа сметката за напитките, след това даде знак на жената да влезе в спалнята и посочи прогизналия костюм.
В същото време диктуваше на Хауърд Кенеди името на Даниел Т. Уестърли по букви поне за трети или четвърти път и едва откъсваше очи от изпънатия пуловер и дънки на специален агент Шнайдер. Тя не беше гримирана, не си бе сложила дори червило и Кастило реши, че и така изглежда чудесно.
Най-сетне Кенеди успя да запише името на Уестърли.
— Уестърли, Ясно. Той се занимава с отпечатъци. Невероятно добър е. Едно време сне качествен отпечатък от използван презерватив.
— Няма други, Хауърд, този беше последният.
— До един са от най-добрите следователи.
— Трябва ли да обърна специално внимание на някой от тях?
— Не. Интересува ме основно Юнг. Внимавай с него, Чарли.
— Добре. А ти нали ще разпиташ за господин Лоримър? Веднага щом пристигнеш закъдето си тръгнал.
— Като гледам как вали, Чарли, май никога няма да стигна.
„Това бяха цели две — не, четири — изречения, и не прекъсна.“
— Хауърд, много те харесвам. Ще накарам дъжда да спре.
— Какво?
— Имай ми доверие, Хауърд, след десет минути, най-много петнайсет, ще спре да вали. Вече издадох заповед. Пожелавам ти приятен полет и не забравяй да ми се обадиш.
Той прекъсна и остави мобилния.
— Това пък какво беше? — попита специален агент Шнайдер.
— Не че не се радвам да те видя, но ми се струва, че на жените им отнема повече време да се изкъпят и облекат от мъжете.
— Значи няма да ми кажеш, така ли? — отвърна Бети. — А Джак разговаря с жена си.
— Не ти трябва да знаеш — отвърна Кастило.
Тя вдигна чашата бърбън.
— Ти няма ли да пиеш?
— Ще си сипя чаша вино.
— Значи си решил да се държиш прилично, а?
— Да, госпожо.
— Тази, в кавички стая, прилича на извадена от някой филм — огледа се тя. — И моята не е някоя дупка. А банята е мраморна. Което ме кара да любопитствам как ще платим.
— Ти чакай да видиш гледката — отвърна той, пристъпи до прозореца и откри бутона, с който се дръпваха завесите.
— Много е красиво! — възкликна тя и застана до него. — Пак не ми отговори.
— Когато се върнем във Вашингтон, Агнес — госпожа Форбисън, която оправя тези неща в комплекса „Небраска“ — ще ти покаже как да попълниш формуляр за пътни извън страната. Когато получиш чека, ми го прати.
— Значи имаш намерение да платиш разликата между отпуснатите от Тайните служби пари и цената на това удоволствие, така ли?
— Исках двамата с Джак да сте отделно от ФБР — обясни Кастило. — Това е единственият отговор, който ми хрумва, след като не ме оставяш да помисля.
Отново се звънна.
Този път беше Джак Бритън и двама сервитьори с две колички, отрупани с храна, покрита от куполообразни капаци от неръждаема стомана. Бритън си бе сложил спортно сако, панталони, риза и вратовръзка.