Бритън кимна.
— Съжалявам, но се налага да го кажа. От начина, по който я погледна току-що, ми стана ясно, че тя не е само за забавление, че става въпрос за нещо много по-сериозно. Браво. Знам, че тя е луда по теб.
— Ти пък откъде разбра?
— Докато бяхме в Шпионската школа, за каквото и да се заговорехме, накрая стигахме до теб. А сигурното доказателство беше снощи, докато вечеряхме. И двамата избягвахте да се погледнете, също като опарени. А сега, най-неочаквано ми се появявате като Адам и Ева в райската градина малко преди Ева да се заиграе със змията. Тя е добра жена. Имаш късмет.
Чарли не знаеше какво да каже, затова се хвана за думите на Джак.
— Така ли му казвате — „Шпионска школа“?
— Да. В интерес на истината, не беше чак толкова зле. — Той се ухили. — Бети се оказа голяма сладурана по време на тренировките. Държеше си устата затворена и не трепна, докато й обясняваха как да „натиснем“ спусъка с нежно погалване и да не се оставя откатът да я отхвърли назад. След време свикна, но знам, че не й е никак приятно някой да я подценява и командва. — Както и да е, бяхме на тренировъчния плац, двама недостойни кандидати и инструкторът. Аз съм застанал зад нея. Тя получава заповед „Открий огън“ и „Глокът“ й зазвучава като „Узи“.
— „Това беше непрекъснат огън, кандидат Шнайдер. Искам изстрелите един по един.“
— „Нали така направих, господине — отвръща Шнайдер с нежен момичешки глас. — Всеки път се прицелвах, господине.“
— „В такъв случай — добавя инструкторът — сама ще видиш, че не си уцелила нищо с този огън. Приближете седма мишена.“
— Приближават мишена седем и се оказва, че тя е уцелила четиринайсет пъти лицето, нарисувано на мишената. — На инструктора не му стана приятно, че са го заблудили, и се заяде. „Струва ми се, кандидат Шнайдер, че имате опит. Ако се опитвате да ме направите на глупак, просто не се получи.“
Кастило се разсмя.
На вратата се звънна. Една от камериерките носеше костюма на Кастило.
— Менюто на обслужване по стаите е в чекмеджето на бюрото — посочи Кастило. — Когато Роджър се качи, виж какво иска и поръчай за всички. Аз отивам да се облека.
(ДВЕ)
Специален агент Шнайдер бе седнала срещу майор Кастило, така че той да не може непрекъснато да посяга и тайно да стиска ръката й, нито да докосва коляното й под масата, но това не й пречеше да потрива крак в прасеца му.
Бяха почти приключили със закуската, когато на вратата отново се звънна.
Роджър Маркъм се втурна към вратата, а Кастило се зачуди кой ли може да е, когато се чу познат глас:
— Американец си, нали? Сигурно пехотинец?
— Да, господине — отвърна Маркъм.
— Връщай се вътре и изхвърли майор Кастило и онази, с която е в леглото, и му кажи, че полковник Джейк Торине от Военновъздушните сили на САЩ настоява да му отдели момент от безценното си време.
Кастило се надигна от стола си през смях. В същия момент забеляза изражението на специален агент Шнайдер, което ясно показваше, че не намира нищо смешно.
Полковник Торине, висок слаб мъж в спортно сако и панталони, нахлу в хола и видя насядалите около масата.
— Олеле! — възкликна той. — Извинявай, Чарли. Не знаех, че има хора.
— Добро утро, господине — поздрави Чарли. — Трябваше да се свържа с вас още снощи.
— Нищо подобно. Беше тъкмо обратното. Аз трябваше да ти докладвам, когато пристигнах снощи. Това са заповедите ми, получени лично от генерал Алън Нейлър. Само че беше късно, валеше като из ведро и аз прецених, че мога да почакам до сутринта. Аташето по отбраната ми каза къде мога да те открия.
— Супер! — започна Чарли.
Торине го накара да млъкне, като вдигна длан, и продължи:
— Пристигам тук и се оказа, че никой в хотела не е чувал за теб. Стоя си във фоайето и се чудя защо ли аташето ме е пратил в грешен хотел, след това решавам, че има два „Фор Сийзън“ и съм попаднал в който не трябва, затова се връщам на рецепцията и питам онзи тип къде е другият.
Кастило се разсмя.
— В този момент си спомних втората ви самоличност, хер Госингер, и най-накрая се добрах до вас.
Кастило разбра по изражението на Бети, Джак Бритън и Роджър Маркъм, че нямат представа какво става.
— Приятели, понякога използвам името Госингер, когато работя — обясни той. — Под това име съм регистриран тук.
Бритън, който бе работил години наред под прикритие, използвайки името Али Абид ар-Разик, кимна с разбиране. На Роджър Маркъм му личеше, че е силно впечатлен.
„Боже, това е истински шпионин с втора самоличност!“
— Полковник — каза Кастило, — помниш ли ченгетата от Филаделфия, които съобщиха на разузнаването, че собственикът на „727“ бил продал друг самолет на Коста Рика?