— Тъкмо тръгвах към Немската болница — обясни Кастило.
— Познаваш ли някой от ДРУ, който може да те вкара през задния вход? Иначе се приготви звездата ти да грейне.
— Те откъде знаят как изглеждам?
— Изтеклата информация за президентския агент се знае от всички агенции. Което ме навежда на мисълта, че някой е спуснал и описание.
— Имаш ли някаква представа кой си е дал целия този труд?
— Ако можех да се обзаложа, щях да трупна цяла пачка върху пазителите на реда с евтините костюмчета…
„Точно така — помисли си Кастило — а пък аз съм готов да се обзаложа, че името на мръсника е Юнг.“
— Не мога да ти кажа нищо по-точно. Ако се добера до името, да ти го кажа ли?
— Много държа да го науча.
— Надявах се да е така.
— Защо?
— Защото въображението ми изневери, след като си представих как кастрирам гадта мръсна, а пък съм сигурна, че ти ще измислиш нещо доста по-екзотично и болезнено.
— Няма проблем.
— Ще се чуем, господин Х.
— Благодаря, Силвия.
Кастило пъхна мобилния в джоба на панталоните си и в същия момент той звънна отново.
„Сега пък какво се сети тази жена?“
— Кажи, Силвия?
— Всъщност обажда се Хуан Силвио.
— Добро утро, господине.
— Преди да подхвана темата, предполагам, че госпожа Грунблат вече се е свързала с теб.
— Да, господине. Току-що прекъснахме разговора.
— Сигурно ти е казала, че е изтекла информация?
— Да, господине.
— Много съжалявам. Иска ми се да разбера кой го е направил.
— И на мен ми се иска.
— Силвия каза ли ти, че аржентинското правителство иска да почете господин Мастърсън, като го положат в катедралата и посмъртно го наградят с Великия кръст на Освободителя?
— Да, господине.
— Нямам право да се съглася или да откажа, без преди това да съм се посъветвал с теб и с госпожа Мастърсън. Мисля, че двамата трябва да поговорим, преди да повдигна въпроса пред нея.
— Господине, тъкмо се канех да тръгна към болницата. Исках да запозная госпожа Мастърсън със специален агент Шнайдер. Тя е жената, която помолих да изпратят. Освен това при мен е и полковник Торине, който е докарал „С–17“. Мислех, че той ще успее да убеди госпожа Мастърсън да сподели с него намеренията си за пътуването. Което повдига още един въпрос, господине. Полковник Торине ме уведоми, не президентът искал да погребат господин Мастърсън в „Арлингтън“, а…
— Което означава, че се налага да поговорим час по-скоро, при това не по телефона.
— На ваше разположение съм, господине.
— След като и двамата ще ходим в болницата, защо да не се видим там. Все ще намерим къде да поговорим.
— Определете времето и мястото, господине.
— В болницата, след трийсет-трийсет и пет минути. Ще успееш ли?
— Ще се видим там, господине.
— Благодаря ти.
Кастило затвори, погледна мобилния и натисна копче за автоматично набиране.
— Si?
— Алфредо?
— Si.
— Алфредо, обажда се Карл. Трябва да те помоля за услуга.
— Стига да мога, Карл.
— Тръгвам към Немската болница. Някой от американското посолство не само че е решил, че тук е изпратен агент от Белия дом, ами е пуснал на пресата слуха, че аз съм този агент.
— За хер Госингер ли говориш?
— По-скоро за Кастило. Както и да е, доколкото разбрах, болницата е превзета от пресата…
— В такъв случай, приятелю, съветвам те да не се мяркаш в болницата.
— Трябва да се видя с госпожа Мастърсън, а имам среща и с посланика там.
Последва кратко колебание.
— Нали си във „Фор Сийзънс“?
— Да.
— Имаш ли автомобил на посолството?
— Имам.
— Държа една кола в подземния гараж.
— И колата на посолството е там.
— Чудесно. Върви в гаража и се качи в колата си. Моят човек ще ти се представи. Последвай го до болницата. Ще уредя да те вкарат през служебния вход.
— Много ти благодаря.
— Когато приключиш с госпожа Мастърсън — предполагам, си чул за катедралата и награждаването?
— Не съм сигурен, че госпожа Мастърсън ще се съгласи. Това е една от причините да искам да се видя с нея.
— А ще ми кажеш ли какви са другите?
— Искам да я запозная с колежката, която повиках от Вашингтон, и да се разберем за пътуването. Ако ще си там, искам да те запозная и с другия агент от Тайните служби.
— Значи след малко ще се видим.
— Ти в болницата ли си?
— Реших, че вашата охрана ще иска да разбере какви са намеренията ни за осигуряване на безопасността на хората в катедралата.
— И аз бих искал да разбера. Освен това искам да огледам мястото.
— Значи ще се видим там.
„Това какво трябваше да означава? «Как ли пък не?» Или може би: «Не съм много сигурен.»“