— Тайните служби се справят изключително добре с охраната на отделни лица, госпожо Мастърсън, но това не означава, че са съвършени. Президентът Рейгън бе прострелян. Една луда простреля два пъти президента Форд.
— Нека се изразя по следния начин. Ако това бяха вашите деца, щяхте ли да ги заведете в катедралата?
— За мое щастие, не ми се налага да правя подобен избор. Не бих и помислила да ви давам съвет как да постъпите.
— Благодаря ти. Благодаря за откровеността — отвърна госпожа Мастърсън и погледна Кастило. — С децата ще присъстваме на церемонията в катедралата. Искам да си спомнят този ден и как е бил почетен баща им. А Джак — и баща ми — ще разберат, че го правя по задължение.
Кастило кимна.
„Нито дума за брата.“
— Бихте ли повикали полковника, господин Кастило — нареди госпожа Мастърсън. — Искам да споделя плановете с децата си.
Кастило кимна и излезе от стаята.
Полковник Алфредо Мунц бе застанал в коридора заедно с полковник Торине, Джак Бритън и Тони Сантини.
— Реши да присъства на церемонията заедно с децата — обяви Кастило. — И иска да се прибере.
— Трябват ми трийсет минути — заяви Сантини.
— Казах й един час — успокои го Кастило. — Което означава, че имаме време да огледаме къщата, преди да се прибере.
— Всичко е наред, Чарли — отвърна спокойно Сантини.
— Иска ми се да огледам лично — обърна се към него Мунц. — Промених някои неща.
„Така поне няма да вляза в черния списък на Сантини, който сигурно се пита за какъв се мисля, та си позволявам да проверявам качеството на работата му.“
— Тони, по този начин се презастраховам, но ми се иска да проверя лично всичко в къщата и в катедралата — обясни Кастило.
— Както решиш, Чарли.
— Ще осигуриш ли на агент Шнайдер мобилен телефон? Искам номерът й да е включен в списъка за автоматично набиране на моя и моят на нейния.
Сантини бръкна в джоба си и извади мобилен.
— Вече дадох по един на Джак и на полковник Торине — обясни той. — Ако ми дадеш твоя, ще запиша номерата им.
Кастило му подаде своя и погледна Бритън.
— Предполагам, вече си се запознал с полковник Мунц.
— Да, господине. Той предложи, когато прецените, че не съм ви необходим повече тук, да ме изпрати в щабквартирата си и да ми покаже докъде са стигнали с разследването.
Кастило се обърна към Мунц.
— Много ти благодаря, Алфредо. Има ли начин и ние да получим копие от доклада по разследването?
— Разбира се. Може да отнеме малко време, докато някой го преведе.
— Ти ми дай доклада, аз сам ще си го преведа.
Мунц кимна.
— Полковник, защо не влезеш и не обясниш на госпожа Мастърсън какви са плановете около връщането в Щатите?
— Кога искаш да излетим, Чарли?
— Ако питаш мен, най-доброто решение е от катедралата да тръгнете направо към „Езейза“ — призна Кастило. — Не съм я питал, — нито пък посланика, но пробвай.
— Няма ли да влезеш с мен? — попита Торине.
— Струва ми се, че тя предпочита да ме няма — отвърна Кастило. — Щом Тони ми върне мобилния, ще дойда. Трябва да ти осигуря превоз.
(ЧЕТИРИ)
„Доктор Хосе Арибена“ 25
„Сан Исидро“
Провинция Буенос Айрес, Аржентина
10:35, 24 юли 2005
Майор К. Г. Кастило бе застанал в средата на улицата пред къщата на семейство Мастърсън в скъпия квартал „Сан Исидро“. Извади мобилния телефон, натисна едно от копчетата за автоматично набиране и специален агент Шнайдер отговори след второто позвъняване.
— Шнайдер.
— Здравей, сладурче.
— Слушам ви, господин Кастило.
— Обичам те.
— И аз така разбрах.
— А обратното?
— Така ми се струва, ако съм преценила правилно ситуацията. Къде казахте, че сте, господине?
— Застанал съм на улицата пред къщата на семейство Мастърсън.
— Доволен ли сте от мерките за сигурност?
— Иска ми се да има поне два танка и два двайсетмилиметрови „Гатлинга“, но като цяло може да се каже, че съм доволен. След като си толкова делова, ще ти кажа какво очаквам.
— Добре, господине.
— Целият район — може би десет пресечки от всяка страна на къщата, ще бъде ограден. Полицаите искат документ за самоличност и питат всеки къде отива. След това претърсват автомобилите. Следва втори кордон, охраняван от Националната жандармерия. Тук вече са на власт военните, не полицията. Въоръжени са с автомати. Следва същата процедура, този път претърсването е по-обстойно. Това е скъп квартал и на жителите им се налага да излизат и влизат в къщите си.
— Ами къщата, господине?
— Още не съм свършил, специален агент Шнайдер.
— Извинете, господине.
— Пресечката, на която се намира къщата на Мастърсън — тя е по средата, — е блокирана с бариери, автомобили и не знам как се казват онези ленти с шиповете, дето дупчат гумите, ако някоя кола откаже да спре.