— Разбрах, господине.
— Тук има още от хората на Националната жандармерия, агенти на ДРУ и наши хора. Къщата се намира зад тухлена стена, върху която има бодлива тел. Стената огражда цялата градина. Отзад има сервизен път — за доставки, за изнасяне на боклука и разни други. Той също е блокиран.
— Къщата е на три етажа, тухла, всички прозорци, с изключение на два на тавана, са с решетки, а задната врата е метална. Портите на оградата — две отпред, една за превозни средства, една за хора и две отзад — са от ковано желязо, доста напудрени, но тежки и сигурни. Портата за автомобили отпред е от плъзгащите се. Другата отзад се отваря ръчно. Заключва се с огромен катинар, ключовете са в кухнята. Портите за хора се отварят от кухнята или от входната врата на къщата. И градината, и дворът отзад са осветени с прожектори, които се задействат от сензори за движение, но има възможност да бъдат оставени включени. — Двама от нашите и двама от хората на ДРУ ще са вътре в самата къща. Има две телефонни линии плюс телефона, който е свързан с алармата. А и всички имат мобилни. Няма друго, освен танковете, които вече споменах.
— Според мен, за по-голяма сигурност и дума не може да става, господине.
— Ти кога ще тръгнеш от болницата?
— След не повече от две минути.
— Ако ми кажеш, че ме обичаш, ще ти кажа къде отивам.
— В момента ми е много трудно, господине.
— Ако някой ни слуша, защо просто не кажеш „Виенски шницел“ и аз ще разбера.
Тя се изкиска и каза:
— Виенски шницел.
— И аз тебе, любов моя.
— Къде ще бъдете, господине?
— Ние с Мунц и Джак отиваме в катедралата. След това отиваме в централата на ДРУ. Ще ти позвъня пак. Не, след като закарате госпожа Мастърсън у тях, ти ми позвъни.
— Добре, господине.
— И бъди готова да кажеш „Виенски шницел“.
— Както наредите, господине.
— Виенски шницел, сладурче.
(ПЕТ)
Катедрала „Метрополитана“
„Плаза де Майо“
Буенос Айрес, Аржентина
11:30, 24 юли 2005
К. Г. Кастило се обади на второто позвъняване на мобилния.
— Кастило.
— Шнайдер се обажда, господине.
— Шнайдер с „Виенския шницел“ ли?
— Да, господине. Обаждам се, за да ви съобщя, че съм в къщата в „Сан Исидро“.
— Проблеми?
— Не, господине. Всичко мина като по часовник.
— Току-що обиколих катедралата в компанията на сержант Роджър Маркъм. Той направо съсипа полковник Мунц. Оказа се, че знае повече за катедралата от него.
Бети се изкиска.
— Той е сладко хлапе.
— Та тук проблеми няма да има. Намира села една крачка от Каза Росада. Ченгетата тук имат богат опит и неведнъж им се е случвало да се разправят с развилнели се тълпи, така че бариерите са им подръка. Мунц предложи да осигури хеликоптер, който да прекара семейството от стадиона в „Сан Исидро“. Ще има къде да се приземи дори след като поставят бариерите. Отказах му.
— Може ли да попитам защо, господине?
— По две причини — и между другото, можеш да питаш за всичко, което ти хрумне, Виенски шницел. Първо — мислех, че го знаеш — че аз съм един от най-добрите — да не кажа най-добрият — пилоти на хеликоптери в света и нямам никакво доверие на разни перковци, освен ако не съм летял с тях.
— Господи, Чарли!
— Доколкото разбирам, никой не слуша разговора ни в момента.
— Не, в кухнята съм, за да си направя чаша кафе.
— В такъв случай може ли да престанем с глупостите с Виенския шницел и да ми кажеш направо: „Обичам те, Чарли“?
— Нали казахте, че причините са две, господине?
— Ще ти кажа другата само ако ми кажеш, че ме обичаш.
Бети се поколеба за момент, след това се изкиска.
— Виенски шницел, става ли?
— Горе-долу. Добре, Мунц предложи „Френч Алует III SA 316 A“. Стара машина. Това ме притесни, защото нямам представа как е бил поддържан тук. В модел „В“ бяха сменили опашката и основните ротори и се оказа, че не са достатъчно мощни, а това все пак е модел „А“.
— Значи разбирате от хеликоптери.
— Следователно, специален агент Виенски шницел, след като премислих внимателно плюсовете и минусите, реших, че е по-разумно „Алуета“ да наблюдава, вместо да превозва.
— Ти май наистина се върза с тези глупости с Виенския шницел. И какво ще бъде това наблюдение?
— Първо, не са никакви глупости и, второ, можеш с чиста съвест да кажеш, че съм влюбен в един Виенски шницел. А наблюдение, агент Виенски шницел, се нарича, когато летателен апарат се сниши над градска зона, за да наблюдава покривите и да не позволи на лошите да се накачулят със снайпери, базуки и разни други смъртоносни оръжия по въпросните покриви.