— И полковник Мунц ще осигури такова наблюдение?
— Да. По този начин хеликоптерът ще бъде на разположение, ако се появи спешен случай.
— Това възможно ли е?
— Едва ли. Катедралата ми се стори подсигурена не по-зле от къщата. Семейството ще пристигне с автомобил, ще влезе в катедралата през странична врата, ще се появи за кратко до ковчега, след това ще седнат в една от нишите. Те са две, близо до олтара. По всяка вероятност президентът, а външният министър със сигурност, плюс разни други видни личности, включително посланик Силвио, ще бъдат в другата от лявата страна с лице към олтара, а семейството, двамата от ДРУ и вие, специален агент Виенски шницел…
— Стига е този Виенски шницел, Чарли.
— Вие ще бъдете в дясната. В уречения час — десет — министър-председателят или президентът ще се приближи до ковчега, ще коленичи за момент върху prie-dieu…
— Какво?
— Онова, върху което се коленичи. На френски означава да се помолиш на господ. Което означава, че не си католичка.
— Лютеранка съм.
— Чудесно. И аз.
— Защо ми се струва, че ако бях казала католичка, ти щеше да кажеш същото.
— Щях, при това с чиста съвест. Майка ми беше Evangelische, което е почти същото като лютеранка, и до дванайсет години дори ходех в евангелистко училище. След това се преместих да живея в Тексас, където тексаското ми семейство са до един римокатолици. Аз съм грешник, откъдето ме погледнеш. Може ли вече да продължа?
— Ти си напълно луд.
— Затова ти ме обичаш, Виенски шницел, нали? Специален агент Виенски шницел?
— Господи?
— Та, както казвах, който е на церемонията и се изправи от prie-dieu, някой от персонала ще му подаде Кръста на Освободителя и той ще го забоде на знамето върху ковчега. След това ще се върне в нишата. Започва месата. Следва причастие за семейството. Щом папският нунций се прехвърли в другата ниша, ще има причастие и за президента, след което семейството излиза от тяхната ниша, връща се при охранявания кортеж и се отправя към летището. Няма да има моторизиран ескорт, нито светлини и сирени, но ще бъдат осигурени по три автомобила отпред и отзад. — На летището, семейство Мастърсън ще се качат незабавно на „Глоубмастър III“. Междувременно месата ще продължи за видните личности и дипломатическия корпус — тоест за първите четири реда в църквата. Щом тя приключи, ковчегът ще бъде изнесен през странична врата и натоварен в автомобил на посолството и откаран на Езейза. Щом го качат на „Глоубмастъра“, самолетът излита за „Кислър“.
— Ще ми трябват други дрехи — каза Бети. — Нещо за катедралата. Как ще си взема нещата от хотела?
— Довечера ще бъдеш в хотела — отвърна Кастило.
— Няма ли да съм тук?
— Искам те с блеснали очи в катедралата и на полета утре. — „И тази вечер. С блеснали очи, навирена опашка и гола.“ — В къщата на семейство Мастърсън само ще дремеш на някой фотьойл. — „Докато аз ще се мятам в леглото разочарован и нещастен, съвсем сам.“
— Сигурно.
— Ще ти позвъня, след като отида до ДРУ с Джак и Мунц. След това имам среща с посланика, първо, за да му кажа какви са плановете ми за напускане на страната, и второ, да каже някоя и друга добра дума за мен пред госпожа Мастърсън. Имам чувството, че каквото и да й предложа, тя ще го отхвърли.
— Повече от очевидно е, че не те харесва — призна Бети.
— Ще ти се обадя по-късно, съкровище.
— Чарли?
— Да?
— Виенски шницел.
(ШЕСТ)
Американски клуб в Буенос Айрес
„Виамонте“ 1133
Буенос Айрес, Аржентина
14:30, 24 юли 2005
Централата на ДРУ по нищо не приличаше на ФБР във Вашингтон, нито пък на комплекса на ЦРУ в Ленгли, Вирджиния. Намираше се в невзрачна административна сграда на пресечка от „Авенида 9 Хулио“ и на две пресечки от операта. Докато следваха пежото на полковник Мунц покрай операта, сержант Роджър Маркъм им съобщи, че операта е строена по време, когато Аржентина е благоденствала, и идеята на архитекта е била да я направи по-голяма и елегантна от оперите във Виена, Париж и Рим.
Отвън по нищо не личеше за какво се използва сградата, а за да се влезе в ДРУ, се минаваше през товарна рампа за камиони и чак тогава колата се озова в товарен асансьор, охраняван от служител, прехвърлил „Узи“ през врата.
За специален агент Дейвид Уилям Юнг Младши и Пол Холцман от ФБР бе отделен малък остъклен офис, където можеха да преглеждат докладите на ДРУ и да следят разследването, провеждано от останалите сили на реда. Те нито се изненадаха, нито се зарадваха, когато видяха Кастило и Маркъм.