— Да, да, веднага ще го получите, сеньор. О, какво ли ще каже моят Алимпо, като чуе за операцията! Бързам, тичам, вече летя! Нека Бог даде благословията си за успеха!
Елвира остави временно счупената посуда да си лежи на земята и напусна стаята с движение, което нарече «летене», но което приличаше по-скоро на «търкаляне».
Когато по-късно лекарят влезе в приемната, беше обсипан от присъстващите с бурни въпроси.
— Истина ли е, сеньор, че днес милостивият граф ще бъде опериран? — запита Клариса.
— Да.
Тогава Алфонсо приближи със смръщена физиономия към Стернау и произнесе рязко:
— Сеньор, изисквам от Вас да обмислите още веднъж нещата. Убеден ли сте, че операцията ще бъде успешна?
— Не, но се надявам.
— Надявате се! Значи пристъпвате към едно толкова важно начинание само въз основа на някаква смътна надежда. Чувствате ли се отговорен пред Бога и съвестта си?
— Да — гласеше сериозният, уверен отговор.
— Като син на болния ще искам поне да ви асистират няколко изтъкнати хирурзи!
— Нямам никакво желание да повтаряме предишната сцена, която за щастие мина благополучно. Впрочем за мен е меродавна волята на Негова светлост, тъй че мнението на друга личност не ме интересува!
— Охо! Кой заповядва тук? — кипна Алфонсо. — Все пак смятам, че моето мнение е по-важно от на всеки друг!
— А аз като водещ делата на Негова светлост съм свикнал да изслушват и мен! — добави Кортейо.
Стернау махна пренебрежително с ръка и отвърна натъртено:
— Сеньори, напомням ви, че лекарят е този, който заповядва, никой друг! Операцията ще започне след десет минути. Всичко е подготвено и аз ще взема мерки да се предотврати всякакво смущение.
— Ще видим! — извика Алфонсо.
— Да, ще видим! — прозвуча отговорът. — Обръщам ви внимание, че и най-малкото вълнение може да се окаже фатално за графа и ще ви държа отговорен за всичко, което би могло да се случи!
— Ние ще присъстваме на операцията! — заяви Алфонсо.
— Наистина ще имам нужда от няколко помощника, но не от такива, на които не се нрави оздравяването на Негова светлост и ще трябва следователно да навиквам. Контеса Розета, мога ли да ви помоля да ми асистирате при операцията?
— О, с най-голямо удоволствие, стига да е по силите ми! — даде съгласието си тя.
— Няма да бъде извън възможностите ви. Необходима е женска помощ. Може би и лейди Ейми ще бъде така добра да се присъедини към Вас?
— Благодаря, че ме удостоявате с доверието си! — отговори англичанката в знак на съгласие.
— А аз? — обади се Клариса.
— Вас няма да обременявам, сеньора! — заяви Стернау студено. — Нервите ви са твърде лабилни. При вида на моята рана така ви прилоша, че се наложи да ви подкрепя. Как ще издържите през цялото време на операцията!
— Аз обаче решително настоявам да присъствам! — обяви Алфонсо.
— А аз решително отказвам. Не се нуждая от зрители. Само един-единствен мъж ще помоля за малка услуга. Сеньор Де Лотрьовил, мога ли да се обърна към Вас?
— На вашите услуги — отговори Мариано.
— Убеден съм, че ще изпълните молбата, която ще изложа. Знаете ли кои са прозорците от стаите на Негова светлост?
— Да.
— Тогава ще ви помоля да патрулирате под тези прозорци по време на операцията. Вашето присъствие за мен е най-добрата гаранция, че от тази страна няма да очаквам изненади.
Лейтенантът се поклони с поглед, изпълнен с разбиране, и каза:
— Досещам се какво имате предвид и за мен е удоволствие да се поставя на Ваше разположение и чест да поема закрилата на начинание, което ще върне зрението на един благороден мъж.
— Чест? — иронизира Алфонсо. — По-скоро е позор да се мъкнеш като куче на синджир след някакъв си лекар.
С две бързи крачки Мариано пристъпи към него и запита:
— Ще си вземете ли незабавно думите назад?
— Не! — гласеше гневният отговор. — Дори ги повтарям!
— Много добре, тогава ще ми дадете онзи отговор, който е приет между кабалероси!
— Вие? Кабалеро? — извика Алфонсо. — Та Вие сте…
Подставеният дон Алфонсо не можа да продължи, защото Гаспарино Кортейо прекрачи бързо към него и сложи здраво ръка на устата му.
— Спрете, графе! — предупреди той. — Сега не е времето, нито мястото за подобен разговор.