С тия думи той удари с юмрук беззащитния човек в лицето и даде знак да го качват в колата. Докато това ставаше, капитанът го дръпна настрана и запита:
— Та последно какво, сеньор? Да умре или…
— Хм, най-добре да умре!
— Тая работа ще ми струва доста!
— Впишете в сметката си още двеста дурос!
— Това е нещо друго! За такава цена си заслужава труда.
Свършено е с момъка. Лека нощ, сеньор! Ще се видим ли, преди да съм отплавал?
— Да, още веднъж. Дотогава адиос!
Колата затрополя към далечината, а адвокатът тръгна обратно за замъка. Сега беше твърдо убеден, че играта му вече не е изгубена. И все пак сигурно щеше да бъде на друго мнение, ако имаше възможност да огледа Ландола след сбогуването им.
Морският разбойник се подсмихна лукаво и потривайки ръце, прошепна:
— Кортейо и Мариано, и двама ви ще обложа с данък!
На другата сутрин Ейми Дридън беше станала още в ранни зори. Нещо я подтикваше да се измъкне навън в хладното, окъпано в роса утро. На излизане от стаята се натъкна на сеньора Елвира с кошничка в ръка. Управителшата поздрави с дълбок реверанс, на който Ейми благодари сърдечно.
— Нашата добра Елвира вече май е затънала в задълженията си — каза тя.
— Така е, уважаема доня Ейми лейди — отвърна кастеланшата, която се бе научила от своя добър Алимпо да съчетава испански и английски титли. — Имам да загладя една голяма грешка. Благодарение на Вас, доня Дридън, вчера имахме навсякъде цветя и венци, а в стаята на този, който превърна деня в празник, нямаше и един-единствен стрък. Това е крайно неблагодарно! Така каза и моят Алимпо.
— Ах, имате предвид сеньор Стернау?
— Да, него и никой друг. Та помислете само, доня лейди, той не само върна зрението на милостивия граф, ами го излекува и от болест, застрашаваща живота му! Ето защо доня Розета ми заръча още в зори да се погрижа за рози.
— Досега той постоянно ли е будувал при дон Мануел?
— Да, както изглежда, подозира някои хора в намерение да препятстват оздравяването на милостивия господар. Той е много енергичен мъж, както казва и моят Алимпо. Дори днес охраняваше милостивия граф. Сега отиде в парка.
— В такъв случай може би ще го срещнем. Ще ви помогна да наберете цветя.
— О, колко сте добра, скъпа миледи Ейми доня! Приемам тази голяма чест.
Предположението на Ейми се оправда. Малко след като бяха излезли, видяха лекаря да се приближава. Той свали шапка за поздрав, а англичанката тръгна към него.
— Мога ли да се присъединя към Вас, сър, или мислите ви ще се занимават с нещо по-добро от това, което мога да ви предложа? — попита тя.
— За мен винаги сте сърдечно добре дошла, миледи — заяви той, — още повече, че материализирате мислите ми. Тъкмо за Вас мислех.
— За мен? — запита Ейми с комично удивление.
— Да, а мислите по Вас ме отведоха духом в далечната страна, която толкова скоро ще стане Ваша родина.
— Имате предвид Мексико? Познавате ли страната?
— Много добре. Навремето предприех една езда от прериите на Северна Америка през Тексас и Ню Мексико, после през пустинята Мапими до столицата на страната, където отседнах за няколко дни, а оттам се отправих към Калифорния, за да опозная отблизо живота и условията в миньорския регион.
— Я гледай, значи наистина сте били в Мексико? О, това ме сприятелява с тази страна! — възкликна тя. — Ще трябва да ми разкажете за нея, сър. Да си призная, изпитвам ужасен страх от Мексико, страната на жестокостта и насилието. Спомнете си нейната история!
— Да, тази история действително е написана с кръв, а условията и до ден днешен не са уредени. Но все пак не е толкова лошо, както ви се струва. Мексико е една от най-красивите страни в света. Тя предлага най-редките удоволствия и забележителности, а животът в столицата ще ви задоволи в най-голяма степен.
— Но животът в провинциите, сър! Говори се, че там дори се срещат банди разбойници и убийци!
— Миледи, тези разбойници са най-изтънчените кабалероси, които могат да съществуват. Да речем, бъдете нападната един хубав ден от разбойници, те ще се отнесат към Вас с цялата необходима учтивост и ако по-късно предводителят ви срещне отново в някоя компания, ще ви предложи ръка със същата вежливост и няма да имате причини да си спомняте с неудоволствие малкото приключение.
— Но това е направо романтично! Значи в тези случаи те просто имат за цел наличните пари?
— Обикновено. В отдалечените провинции, разбира се, е малко по-опасно. Онзи, който не въздържи всяка съпротива, лесно може да заплати храбростта си със смърт. По тая причина из онези местности се пътува само с охрана. Но това е нищо в сравнение с опасностите, които крие дивата савана. Там всеки е против всеки. Човек всеки миг се намира в смъртна опасност. Който не може да язди добре и не е също така добре въоръжен, не притежава физическа сила и опит, за предпочитане е да си остане вкъщи.