Белият скочи от лекия съд и го върза здраво. След това взе тежката си пушка, издърпа наполовина двата револвера, каквито притежаваше и той, за да има бойна готовност, и последва индианеца. Скоро стигнаха мястото, където лежеше спящият. Вързаният до него кон бе оседлан по мексикански маниер.
Освен мексиканските си панталони, човекът носеше бяла риза, а върху раменете — късо синьо серапе. Ризата и панталоните се придържаха от жълт плат, който му служеше за пояс. В този пояс освен един нож, не се виждаше никакво друго оръжие. Върху лицето му лежеше жълто сомбреро, за да го предпазва от лъчите на слънцето. Мъжът спеше така здраво, че не чу приближаването на другите двама.
— Хей, момче, събуди се! — извика белият, като го разтърси по рамото.
— Проклятие, какво желаете? — запита той полусънен.
— Засега само да знаем кой си.
— А вие кои сте?
— Хм, струва ми се, че те е страх от червенокожия. Не е нужно, стари момко. Аз съм трапер от немски произход на име Унгер, а този тук е Шош-ин-лайт, вождът на апачите йикарила.
— Шош-ин-лайт? — възкликна непознатият. — О, тогава няма от какво да се страхувам, защото великият воин на апачите е приятел на белите.
Преведено, Шош-ин-лайт означава «Мечешко сърце».
— Така, а ти кой си? — попита Унгер.
— Казвам се Доменико, вакуеро съм — отговори човекът.
— Къде?
— Оттатък реката, при граф Родриганда.
— А как се озова от тази страна?
— Ascuas — по дяволите, по-добре кажете как не съм се озовал на оня свят! Бях преследван от команчите.
— Нещо не пасва. Преследван си от команчите, а си легнал най-спокойно да спиш.
— И дяволът би заспал при тази умора.
— Къде срещна команчите?
— Точно на север оттук, при Рио Пекос. Ние бяхме петнадесет мъже и две жени, а те над шестдесет.
— Бихте ли се?
— Да. Червените ни нападнаха, без да подозираме присъствието им. Поради това повалиха мнозина от нас и плениха жените. Не зная колко освен мен са успели да се изплъзнат.
— Откъде дойдоха те и накъде искахте да отидете вие?
Вакуерото не беше разговорлив и трябваше всяка дума да му се измъква от устата. Той отвърна:
— Бяхме до форт Гуаделупа — да вземем двете дами, които бяха там на посещение.
— Но Рио Пекос не ви е по път.
— Преди да тръгнем за нашата хасиенда, предприехме малък ловен излет до Рио Пекос. Там последва неочакваното нападение.
— Кои са дамите?
— Сеньорита Ема Арбелец и Каря, индианката.
— Коя е сеньорита Арбелец?
— Дъщерята на нашия арендатор Педро Арбелец.
— А Каря?
— Индианката е сестра на Текалто, великият главатар на мищеките.
Мечешко сърце наостри слух.
— Сестрата на Текалто? — запита той. — Ние сме приятели с него. Пушили сме лулата на мира. Сестрата на неговото сърце няма да остане пленница. Ще дойдат ли моите бели братя с мен да ги освободим?
— Но вие нямате коне — възрази Доменико.
Индианецът му хвърли пренебрежителен поглед.
— Когато му е необходим кон, Мечешко сърце винаги си намира. До един час той ще се снабди от кучетата команчи.
— Това би било нечувано!
— Не, това е нещо, което се разбира от само себе си — увери Унгер.
— Вчера по кое време бяхте нападнати?
— Вечерта.
— А колко си спал?
— Едва ли и четвърт час.
— В такъв случай команчите скоро ще бъдат тук.
— Valga me dios — Бог да ме пази!
— Ти си вакуеро, а не познаваш обичаите на червенокожите. Какви са намеренията им към дамите според теб? Да не са ги пленили за откуп?
— Разбира се, не. Те ги отведоха със себе си, за да ги направят свои жени, понеже и двете са много красиви.
— Чувал съм, че девойките на мищеките са прочути с красотата си. Ако команчите не желаят да върнат двете дами, ще се опитат да скрият местонахождението си, като заличат следите си. От това следва, че няма да оставят никой от вас да им се изплъзне и със сигурност ще те преследват, за да не отнесеш вестта у дома.
— За жалост това ме убеди — кимна навъсено мексиканецът.
— Команчите на коне ли бяха?
— Да.
— Следователно и теб ще преследват с коне. Ще яздят по дирите ти и когато пристигнат тук, ще има достатъчно коне.
— По дяволите, лесно е да се предположи, въпреки че аз не помислих за това.
— Да, изглежда, ти не притежаваш особено проницателен ум. Не ти ли хрумна, че ще те преследват? Защо легна да спиш?
— Бях твърде уморен.
— Трябваше на първо време поне да минеш реката.
— Тя е доста широка, а конят беше много изтощен.
— Благодари на Бога, че не сме команчи! Както си спеше кротко, щеше да се събудиш в рая без скалп. Гладен ли си?